БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ
0700 17 112

Как се взима книжка по света и къде е България

Поредният скандал с купени книжки в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) роди, както обисновено, нови идеи за реформа на системата за получаване на правоспособност за управление на автомобил.

Сега обучението става в частни школи, като цените започват от около 350 лева. Минават се 40 часа по 45 минути теория в два модула – общо устройство на автомобила и безопасност на движението по пътищата. Кормуването, с кола на школата и инструктор, е минимум 31 учебни часа.

Преди да се получи книжка, трябва да се издържат успешно изпити по теория (листовки) и практика (шофиране), които се полагат пред служители на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Скандалът, свързан с подкупи в агенцията през 2015 година, беше за уреждане на минаването на листовки. След като стана ясно организацията на схемата бяха въведени промени - изпитите по теория да се полагат само в кабинети на изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".

Арестите този месец са заради купуване на практическия изпит от хора, които нямат нужните умения. В момента се дискутират варианти за промяна на организацията. Чуват се идеи както за поемане на цялата подготовка от държавата, така и за прехвърлянето на изпитите към частни фирми. Мисли се също кандидат-шофьорите сами да избират маршрута, по който да карат на изпита.


"Дневник" реши да провери как е организиран процесът за взимане на книжка в страни от Европа и не само. За целта се допита до свои читатели в различни части на света.

В Австрия може да се положи изпит на няколко езика.

В Австрия организацията за получаване на книжка е сходна с българската. Подготовката се извършва в частни школи, като теорията се взима за две седмици, ако е избран експресен курс и месец, за такъв с нормална продължителност. Теоретичният изпит се полага на компютър, като освен на германски може да се вземе още и на английски, хърватски, словенски или турски.
Има определени часове за кормуване с инструктор, като съществува и възможност, срещу допълнително заплащане, познат, или роднина на кандидат-шофьора, да се регистрира в школата и с нейна кола двамата да продължат да карат колкото е нужно.

Изпитът се полага като в България, като представителят на държавата, седи отзад и дава указания накъде да се кара. Инструкторът е до шофьора. Изпитът е доста по-мащабен от българския, като включва шофиране в града, на магистрала и паркиране. Курсът струва около 1500 евро.

В Белгия можеш да се учиш на своя кола.

В Белгия освен в частна школа, можеш да се учиш да караш на твоя кола, или на такава на роднина, или приятел. Изискването е на нея да има знак ''L" или "А", а до кандидат-шофьора да седи водач с поне три години опит. При изборът на този начин на подготовка, застраховката, на ползваната за учебна кола, поскъпва.

Във Франция часовете по теория не са задължителни.

Във Франция няма изискване за задължителни часове по теория. Допустимо е подготовката да се прави и в домашни условия. Полагат се периодични изпити пред частна автошкола и оттам решават, кога да допуснат курсиста до изпит.

След усвояване на теорията се минава към кормуване. Всички изпити се провеждат от държавна институция. Практическият изпит трае около 10-15 минути.

Трудни листовки и дълго кормуване в Германия.


В Германия обучението се извършва в частни школи, като теорията се изучава в рамките на 12 двойни часа по 90 минути. Кормуването е минимум 12 учебни часа по 45 минути, като се включва шофиране в града, извън града, на магистрала и по тъмно.

Реално, за да си добре подготвен, е нужно да вземеш 35-45 часа кормуване, казва преминали през процедурата. Задължително се минава и курс за оказване на първа помощ. Целият курс е с продължителност 2-3 месеца.

Листовките са много тежки, като сред тях има и изчислителни, например да се сметне спирачен път, товароносимост на осите и т.н. Въпросите са общо 30.

Изпитите се организират от частните организации TÜV и DEKRA, които в Германия са отговорни за всички технически прегледи на автомобили. Изпитващите нямат право да са инструктори в някоя автошкола.

Практическият изпит се полага с кола на школата, в която е минало обучението. Присъстват инструкторът и изпитващият. Кормуването е 45 минути, като често, преди да започне същинската част, кандидат-шофьорът трябва да провери нивото на маслото, водата, или налягането в гумите.

Цените на курсовете варират според града, като са между 1000-1500 евро.

Всеки нов водач има две години изпитателен срок, през които ако извърши едно сериозно нарушение или две дребни, трябва да мине през допълнително обучение и изпитателният срок се удължава с още 2 години.

В Испания предварително е ясно трасето за изпита.
В Испания курсовете са като в България, като подготовката е в частни школи, а изпитът се полага пред КАТ. Не е задължително да се ходи на курсове за теорията.

Няма изискване за часове кормуване, за да се яви кандидатът на изпит. Часовете на пътя се плащат на блокове - 10, 15, 20, 30 часа, като всеки преценява колко кормуване му е нужно.

Теоретичният изпит е от две части с общо 30 въпроса. Едната е с въпроси свързани със скорост, маневри, знаци, а втората с глоби, първа помощ и поддръжка на автомобила.

Изпитът по кормуването се провежда в определени райони, като всеки знае къде ще кара. Практика е учителят да разведе курсиста из зоната, където ще е изпитът.

Няма задължително каране на полигон, но част от школите имат собствени такива, където се отработват резки маневри и спиране.

В САЩ е допустимо да се подготвиш сам.


В САЩ в различните щати има различна организация на процеса за получаване на книжка, като в повечето от тях можеш да се явиш на изпит и без е преминавано обучение в автошкола. Това важи както за теорията, така и за шофирането. В американския КАТ (Department of Motor Vehicle - DMV) се подава заявление, плаща се такса от 29 долара и веднага кандидатът може да се яви на изпит по теория. Примерните казуси се решават на компютри. Разрешени са до 6 грешки, като по оценка на българи, взели книжка там, въпросите са много елементарни

Всеки кандидат има право на три явявания. Отговорите се проверяват на място и при взет изпит се насрочва дата за практическата част.

Изпитът по кормуване става с колата на кандидата. Правят се 5-6 кръгчета в квартала на школата, основно за да се види, че водачът се съобразява със знаците и се ориентира в пътната обстановка. В някои щати, задължителна част от изпита е обръщане с три движения и паркиране.

Има и вариант кандидат-водачът да бъде обучен в автошкола. Курсът продължава около месец. Взимат се 24 часа теория и още толкова кормуване. Цената е 400-500 долара.

В Австралия има три временни и една постоянна книжка.


В Австралия също няма задължителни курсове, но обучение предлагат и професионални шофьори. В страната има четири вида книжки - учебна, червена условна, зелена условна и неограничена. Всеки може да отиде и да си извади "учебна" книжка, като условието е да има навършени 16 години и да мине изпит с листовки на компютър.

С този документ се разрешава управление на кола, но задължително с придружител, който има неограничена книжка. Другото ограничение е да се кара с до 90 км/ч.

След поне една година с учебна книжка може да се вземе червена условна, но преди това се полага практически изпит. Той е подобен на българския – шофиране в градска среда, паркиране, обратен завой с 3 маневри и т.н. С червената условна книжка вече водачът може да кара без придружител, но пак с до 90 км/ч.

След минимум една година с червена книжка, може да се кандидатства за зелена такава, която се получава след минат тест за рефлекси, който се прави на компютър. Шофьорите със зелена книжка вече могат да карат с до 100 км/ч.

След две години със зелена книжка, водачът има шанс да изкара неограничена книжка, след като мине компютърен тест с листовки.

Всички изпити се полагат пред държавна агенция - Roads and Maritime Services.

Източник: dnevnik.bg

Design by Ideas Lab developed by Kipo