БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ
0700 17 112

Мотористи осъдиха пътната агенция заради катастрофа

30-сантиметрова бабуна на магистрала "Хемус" осакати двама души, возещи се на мотор, а държавата ще плати заради това над 61 000 лв.

Инцидентът станал към 19 ч на 2 август 2009 г. на 27-ия км от магистралата. 37-годишният Бени Малджиев возел Геновева Андонова, на 27 г., с мотор "Хонда", когато на десен завой, изкачвайки се в дясната лента, минали през наслоен асфалт с височина 30 см и ширина 80 см. Счупил се шарнир на задното окачване на колелото, гумата задрала в седалката, а мотоциклетът станал неуправляем. След 130 м хондата паднала на асфалта. Моторът се е движел с 90-100 км/ч, а настилката била суха.
Геновева получила фрактура на черепа и контузия на мозъка,
счупила ключица, контузила шията си. Закарали я в "Пирогов", където се оплакала от силно главоболие и болки във врата. На другия ден се появила и частична лицева пареза. Въпреки рехабилитацията няколко месеца лежала на легло и не могла да се обслужва самостоятелно. Възстановяването й продължило 8 месеца, като през това време била в болнични.

Бени си счупил кости на лявата предмишница и на лявата ръка. Получил и остра форма на диабет вследствие на стреса.
Двамата решили да съдят стопанина на пътя. Освен собственика за имуществени и неимуществени щети може да отговаря този, който поддържа трасето или го ремонтира. Това са "Автомагистрали" ЕАД, подизпълнител на Агенция "Пътна инфраструктура"(АПИ), която отговаря за републиканските пътища. От дружеството признават, че фугите на аутобана са в аварийно положение и могат да предизвикат инцидент.
Експертиза установява, че неравността на пътя представлява термофуга, която била дефектна, защото по принцип като елемент от пътя не би трябвало да причини произшествие. "Няма значение как е определена бабуната - фуга, напластяване на асфалт и т.н. Важното е, че настилката на асфалта е била неравна, и то в степен да доведе до инцидент", приемат магистратите.

"Сигурно е било възможно неравността да се заобиколи, но шофьорът има право да предполага, че се движи по нормално поддържан път, независимо от общоизвестните факти за състоянието на пътната мрежа. Ако пътният участък не е затворен, т.е. по него може да се минава, той или е изряден, или проблемните места са означени съобразно изискванията на закона", преценяват съдиите.

През февруари т.г. съдът уважава исковете на Геновева и Бени, като им изплаща съответно 45 000 лв. и 16 000 лв. за неимуществени вреди. За имуществени разходи им се плащат общо още около 1200 лв. Процесът продължава 2 г. на първа инстанция. АПИ вече е обжалвала решението и делото е насрочено в Софийския апелативен съд за декември.

Яд ме е, като минавам оттам, признава пострадалата Геновева Андонова. Тя уточни, че с приятеля й Бени се връщали от Стара Загора, когато попаднали на бабуната.
 "На тези хора това им е работата - да правиш път и да го поддържаш, а не да отбиваш номера. С това, че не си вършат работата, те спестяват милиони. Това, че ще платят няколко хиляди обезщетение, не е кой знае какъв проблем", смята Геновева. Според нея психическото състояние се оправяло най-бавно. "Изобщо не си спомнях инцидента. Имала съм късмет, че не съм останала на място заради такава простотия. Била съм си глътнала езика и добре че първата кола зад нас е спряла и в нея е имало лекар", разказа тя. Геновева загубила и работата си заради произшествието: "Тя беше свързана с шофиране, със срещи с хора. Веднаха след като се върнах от болнични, ме уволниха, защото с травмите не можех да си изпълнявам задълженията".

Геновева и Бени си търсят правата, защото са на мнение, че виновните трябва да си платят. "Всяка година минаваме по няколко пъти оттам и бабуната винаги си стои - веднъж е по-голяма, друг път е по-малка. Ако погледнете, и останалите термофуги изглеждат по същия начин", заяви Геновева. След произшествието ограничението на скоростта в участъка е намалено от 90 на 70 км/ч.
От Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи (БАЗК) твърдят, че на мястото били поставени и предупредителни табели за неравности по пътя. Термофугата се поставяла на мостове, за да компенсира евентуално свиване или разширение на асфалта заради температурата. "Тези сглобки обаче трябва да са максимално изгладени, за да не създават предпоставки за сътресения в автомобилите. Явно обаче от преминаването на тежкотоварните автомобили асфалтът там се е събрал и е станал точно като бабуна", коментира Златина Стоянова от БАЗК.
След пътно произшествие трябва да се състави акт на някого, а вината не може да е в някой друг освен във водачите на МПС. Затова правят акт на водача на мотоциклета
 затова, че е самокатастрофирал. "След като поехме случая, успяхме да го оневиним и насочихме иск към стопаните на автомагистралата", каза Стоянова.

Важно е какво точно ще се напише в констативния протокол, който се изготвя на местопроизшествието. В него трябва недвусмислено да пише, че инцидентът е станал заради неравност на пътя. В повечето документи се записва, че водачът се е движел с несъобразена с пътните условия скорост.
"Това е изключителен случай - хората да търсят отговорност от собственика на пътя. Много малко са тези, които се разправят заради спукана гума, изкривена джанта. Не е разпространена практиката да се обръщат към съда, защото много се бавят делата. Когато има сериозни последици, тогава някои от хората се решават. Друга причина са парите, защото водачът първо трябва да поправи автомобила си, после да плати на адвокат, както и 4% държавна такса върху исканата сума и да чака обезщетение", казват от асоциацията.

Може да се търсят пари и от шофьор, и от застраховател

Ако не можем да вземем обезщетение от водач, виновен за катастрофа, вече ще е възможно да съдим застрахователя му. Върховният касационен съд (ВКС) уеднакви практиката си, като излезе с тълкувателно решение за подобни случаи.
"Досега имахме много случаи, при които на пострадалия му трябват пари за лекарства, за лечение. Виновният водач обаче е обикновен човек, който не може да извади 15 000 лв. например. Съдът пък спираше пострадалите да търсят пари от застрахователя", разказа шефът на БАЗК Владимир Тодоров.

При ПТП пострадалият има право да търси обезщетение или от виновния водач, или от застрахователя по “Гражданска отговорност”. След като се оказва, че виновният водач не може да плати, пострадалите се сещат да търсят пари от застрахователя.
Някои върховни съдии решавали, че ако са търсени пари първо от виновния водач, след това не може да се съди и застрахователят. Други магистрати обаче допускали такива дела.
Заради противоречивата практика Търговската колегия на ВКС излезе с тълкувателно решение, че може да се съди застрахователят независимо дали преди това са търсени пари от виновния водач, или не.

Source: в. "24 часа", 03.06.2016
Design by Ideas Lab developed by Kipo