БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ
0700 17 112

Владимир Тодоров: Държавата е безсилна срещу чуждите граждани, които нарушават правилата на пътя

Владимир Тодоров, председател на Българска асоциацията на пострадали при катастрофи в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“


Водещ: Мотористи от цялата страна протестираха след като турският гражданин Фарук Бекташ избяга от правосъдието след като уби семейство на пътя. Мотористите настояват и за оставка на съдийката от Окръжен съд-София, която постанови, че Бекташ може да бъде пуснат под домашен арест, както и за законови промени и по-тежки санкции за шофьорите. Има ли основание в недоволството на мотористите? Има ли пропуски в съдебната и в законодателната ни система по отношение на нарушителите на пътя? Наш събеседник е Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Г-н Тодоров, къде е според вас проблемът– в размера на санкциите, които се налагат на нарушителите на пътя, или проблемът е действително в правосъдната система?
Владимир Тодоров: Първо да изкажа съболезнования на близките на загиналите, защото това е трагедия за тях. Очертават се няколко проблема. На първо място, участъкът, в който стана катастрофата, е изключително рисков и имаме проблеми с инфраструктурата. Ние ще внесем до няколко седмици искане до Агенция „Пътна инфраструктура“ за поставянето на разделителни мантинели или разделителни ивици в този участък, тъй като през този участък минават много гастарбайтери и всяка година има жертви. Друг проблем, който се очертава, е свързан с възможността лице, което се разследва за пътно-транспортно произшествие да се укрие. Това не е само проблем, свързан с разследването на ПТП-та, това е проблем, който касае целия Наказателен кодекс. И тук вече упрекът е към Министерството на правосъдието, защото не можем ние от 5-6 години да се говори, че се укриват обвиняеми и осъдени престъпници напускат страната, а да няма пари 1,8 млн. лв. за закупуването на тези гривни, които ще решат в общи линии проблема. Подобен случай имаше и с осъдения за убийството на двамата младежи, които загинаха в района на Луковит, където убиецът, който беше осъден на три инстанции, избяга и в момента отново се издирва с европейска заповед за арест. Третият много сериозен проблем, който съществува, е, че нашата държава е безсилна пред чуждите граждани, които нарушават правилата. Съществува една безумна процедура за санкциониране на чужди водачи, която в крайна сметка не работи. Процедурата е следната – ако примерно пътен полицай констатира нарушение било на турски, било на румънски, било на гръцки водач, той трябва да го спре, след това трябва да го съпроводи до Районното полицейско управление; там да се намери преводач, който да преведе акта, който ще му бъде изготвен на чужденеца. След това да се издири началника или на районното, или на Пътна полиция, който да издаде наказателно постановление, защото по принцип срокът за издаването на наказателно постановление е един месец, но в този случай трябва да се издаде на момента. Трябва то да бъде преведено от лицензиран преводач, чужденецът да си получи наказателното постановление, да му се окаже къде е банката, да отиде той да си плати глобата. Това е една процедура, която горе-долу отнема половин ден и поради това, че нашите пътни полицаи знаят каква е процедурата, за да се спазят тези закони, които не работят, те в крайна сметка не се занимават с такива нарушители. Това пък от своя страна се знае от чуждо преминаващите нарушители и те в общи линии си карат абсолютно безнаказано по нашите пътища, т.е. имаме и сериозен проблем със законодателството. Така че прави са мотористите и ние ги подкрепяме в техните искания. Трябва да се знаят тези особености на нашата действителност, които току-що изброих, но пак казвам, че ние ще настояваме пред пътната агенция този участък от Калотина до околовръстното на София в някои части да бъде разделен с двойна непрекъсната мантинела или с бетонни предпазни огради.
Водещ: Господин Тодоров, как е решен този проблем със санкционирането на място в други европейски държави? Има ли европейски опит, който бихме могли да почерпим, за да се реши този проблем с наказанията на чужди граждани-нарушители у нас?
Владимир Тодоров: Чуждият опит е много напреднал. Давам пример с Холандия или пък във Франция, където при констатиране на нарушения примерно с техническо средство, каквото е камерата за скорост, там автоматично от кредитната карта на нарушителя се взема глобата. В последствие, ако той желае да оспорва има това право, може да оспорва по съдебен ред, т.е. там има една бързина на наказанието и тежестта е обърната. Предполага се, че е виновен нарушителят, а след това той трябва да докаже, че не е виновен. Докато при нас е обратното - тук презумпцията е, че камерата примерно е сбъркала и се дава възможност до обжалване до безкрай, което в някои случаи само хаби ресурса на съдебната система.
Водещ: Говорим с вас за пропуските в съдебната система, пропуските и в законодателството, но неминуемо седи въпросът за толерантността, която като че ли липсва между водачите и мотористите. Как може да се възпита тази толерантност?
Владимир Тодоров: Тук вече въпросът излиза извън правилата за движение. Тук вече отиваме към семейството, към училището, отиваме към ценностите, които създава нашето общество и които възпитава нашето общество. Отиваме към това, че за съжаление в Закона за образованието никъде не бяха включени часове по безопасност на движението. Направиха кардинална реформа в тази сфера, а не знам защо въпросът с това да залегнат часове по безопасност на движението в нашето средно образование беше пропуснато. Говорим за това, че агресията като цяло властва. Агресия на пътя е само една част от агресията, може би тя е доста видима. Ние имаме агресия в семейството, имаме агресия в училището, имаме агресия от ученици към учители. И всъщност тук говорим по-скоро за едно изгубено поколение, което за съжаление израсна в годините на прехода, където ценностната система беше разклатена. Това е едно поколение, което се възпитава в култ към бързите и скъпите коли, а не към уважение и толерантност към другите. И когато държавата е слаба и полицаите са с вързани ръце, когато не можем да убедим народните представител, че младите водачи са рискови и те загиват, че не е добре на 18-тия рожден ден да подаряваш огромен джип на детето си, без то да има никакъв опит, защото и то може да загине. Така че тук реалното място на медиите е да работим с родителите и да обръщаме внимание на родителите. Сега след един месец точно ще открием първия учебен ден и тогава отново ще си спомним, че основно децата по пътищата на България загиват в автомобилите, защото родителите не ги превозват безопасно. Ще си спомним, че 90% от загиналите деца са вътре в автомобилите и са ги убили техните родители. Така че наистина медиите и неправителственият сектор имаме много още какво да направим в тази борба.
Водещ: Казвате, че възпитаваме карането на бързи и скъпи коли. Много често и мотористите в това число са обвинявани именно за тези нерегламентирани гонки, които се правят в градски условия. Добро решение ли е да има регламентирани гонки на установените за това места точно за бързите коли и мотористите? Може ли наистина това да бъде контролирано?
Владимир Тодоров: Това е единственият начин, защото ние не можем да забраним гонките. Ако ние не ги регламентираме, те ще останат извън закона, съответно ще бъдат нелегални, съответно ще се случват нещастия. Отдавна се говори, че трябва да се намери подходящо място в страната или места, където всеки, който желае, да развива такива скорости, да кара с високи скорости, но това трябва да бъде в една контролирана среда, трябва да има медицински екипи, трябва да се поддържат пистите в изрядно състояние. Затова ние се обърнахме към Министерство на отбраната, където има много пустеещи поделения с огромни плацове, където има пустеещи писти, неизползвани селскостопански писти, но за съжаление като че ли тези неща в България като публично-частно партньорство не се случват и засега нашите мотористи, които са от Южна България, от Благоевград, ходят в Серес и карат на тяхната писта, която е един образец за това как може да функционира публично-частно партньорство.
Водещ: Г-н Тодоров, отново черни новини през уикенда. Седмицата започна отново с новини за още катастрофи. Тежък инцидент стана на „Хемус“, двама загинаха край Берковица, жена и дете бяха блъснати от лек автомобил край Казанлък. Защо летният сезон толкова много зачестяват инцидентите на пътя? Докога ще продължи тази толкова тревожна статистика? Броим всяка година жертвите, всяка година те се увеличават. Постоянно говорим и за промените, които се предлагат в закона. Необходимо ли е една цялостна ревизия, напълно нов Закон за движение по пътищата? Какво е кардиналното решение?
Владимир Тодоров: За съжаление България продължава да бъде на челно място с 95-98 души загинали на 1 милион население в Европейския съюз. За съжаление тази тенденция от 3-4 години е възходяща и негативна. За такъв нов закон се говори вече 4-5 година, че ще има, само че нещо не се случват нещата. Аз се надявам това Народно събрание поне да започне работата по този законопроект, защото сегашният закон е много тежък, много наблъскан с неща, които са извън правилата за движение. Най-важното, което според мен трябва да се направи, е да се промени процедурата за събираемост на глобите, защото каквито и санкции да предвиждаме, каквито и мерки да предвиждаме, ако пътните хулигани се чувстват безнаказани, ако се създаде процедура, при която глобите се налагат бързо и неотменно, съм сигурен, че ще намалеят катастрофите. Иначе летните месеци традиционно са най-кървавите. Това е свързано с усиления трафик, пътувания по почивки, гастарбайтери пресичат нашата страна и правят катастрофи. Прибира се зърното и 40-50 хиляди зърновоза допълнително натоварват трафика. Всички тези фактори увеличават трафика, увеличават и катастрофите.
Водещ: Въвеждането на ТОЛ-системата у нас как ще промени цялата тази ситуация по пътищата? Ще подобри ли контрола, ще дисциплинира ли самите водачи?
Владимир Тодоров: Аз се надявам, че ТОЛ- системата ще има няколко положителни ефекта. На първо място, тя ще повиши събираемостта на парите, които се дължат за преминаването по нашите пътища. Когато ние имаме повече средства, събрани и от транзитно преминаващи ТИР-ове, и от наши водачи, в този случай ще се повишат парите за ремонти и за подобряване на системите за пътна безопасност. Освен това ще се въведе принципът за справедливо заплащане – този, който кара повече, съответно да плаща повече. Много се надявам, че с въвеждането на ТОЛ-системата ще отпаднат и ненужните стикери, които лепим по стъклата на автомобилите. Това са стикерите за „Гражданска отговорност“, стикерите за технически прегледи, стикерите за винетки, защото всичко ще се извършва автоматизирано и по този начин застраховките ще могат да се сключват онлайн, защото няма да бъде необходимо да купуваме тези ненужни стикери. Това е съвременна система. Тя работи в нашите съседни държави, тя работи в цяла Европа. Колкото по-скоро се изгради, толкова по-добре ще бъде във всички аспекти – и по отношение на по-безопасни пътища, и по отношение на справедливост, и по отношение на въвеждане на онлайн услуги в полза на гражданите.


Албена ИВАНОВА

Source: focus-news, 17.08.2016
Design by Ideas Lab developed by Kipo