БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ
0700 17 112

Владимир Тодоров: Лошите пътища у нас са причина за голяма част от инцидентите

За изграждане на системи за видеонаблюдение са необходими 70-80 млн. лв.

Владимир Тодоров е председател на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи. Роден е в Пловдив. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Продължава образованието си в Georgetown University – Вашингтон. В момента е управляващ съдружник в „Компания за управление на капитала“ ООД.

- Г-н Тодоров, каква беше причината да се създаде вашата асоциация?- Съществуваме от близо 4 години. Идеята дойде от това, че българите като цяло много малко познават правата си като потребители, пациенти. Българинът не си познава правата и когато изпадне в ситуация на пътнотранспортно произшествие, не е запознат с това какво му се случва. Освен това имаше и личен елемент. Баща ми е инвалид от катастрофа, преживял съм цялата трагедия. И така с приятели и колеги създадохме тази организация, която помага на пострадали при ПТП-та.

- Имат ли хората информация за вас? Търсят ли ви за помощ? - Към нас са се обърнали стотици хора за този период – обаждат се по телефона, изпращат ни въпроси по интернет. Повишава се в някаква степен културата на хората, но не е достатъчна още. Хората не са наясно, че могат да се запознаят с документите по дознанието, могат да искат допълнителни експертизи, не знаят какво става със застрахователите, не знаят какви права покриват застраховките, не знаят какъв е обхватът на гражданската застраховка – какво покрива. Тук вече говорим за ниска застрахователна култура.

- Имат ли глобите дисциплиниращ характер и ще променят ли по някакъв начин поведението на шофьорите, ако се увеличат? - Ще дам пример с Франция, където жертвите са намалели с 40%, когато пътната безопасност става държавна политика. Там в рамките на две години се поставят някъде от порядъка на 1200 камери и радари – 600 статични и 600 подвижни, които засичат. Факт е, че у нас от 1 година събираемостта на глобите се повиши и достигна над 90%, но това са предимно тези, които са писани на ръка, а не глоби от видеонаблюдение. В тази посока трябва да се насочат всички ресурси. Освен това силно се надявам депутатите да опростят процедурата по налагане на глобите, защото в момента тя е абсурдна. Пътната безопасност включва събираемостта и размера на глобите.

- Кои са основните фактори за многобройните катастрофи у нас? - На първо място трябва да споменем ужасната инфраструктура. Българските политици са длъжници към всички загинали и към техните семейства. Друг сериозен момент е остарелият автопарк. Няма държава в Европа, която да има толкова стари коли. Също така формалните технически прегледи. В случай на ПТП никой не разследва сервиза, извършил техническия преглед. Стигаме и до въпроса как се взимат шофьорски книжки. За 35 часа не може да станеш шофьор, при положение че не си карал извънградско, нощно, по магистрала и т.н. Това е 50% от проблема. Другата половина е в нашата народопсихология, чувството ни за липса на уважение към другия и липсата на толерантност. За съжаление в последните години на демокрацията отношението към закона все повече девалвира. Шофьорите изпитват чувство за безнаказаност, избиват комплекси и т.н. Държа да отбележа, че ние сме в челната петица на държавите от Европа, в които смъртността при ПТП-та е най-висока. България е поела ангажимента до 2010 г. да намали жертвите по пътя на 50%, но според мен това няма да се случи. Цифрите са стабилни, т.е. няма намаляване на броя на загиналите. Всяка година жертвите са около 1000. За 2006 г. са около 1050 души, за 2007 г. - 960 души.

- До каква степен влияе върху броя на пострадалите състоянието на пътищата у нас? - Според КАТ около 1% от ПТП-та са заради пътните условия. Аз обаче не мога да се съглася, че лошата инфраструктура е причина за само 1% от ПТП-та. Проблемът е, че КАТ много рядко отбелязва като причина за катастрофите лошите пътни условия. Това е отражение на пълния хаос, който става в пътното строителство и съответно поддръжката на пътища. Преди време Министерството на транспорта беше поканило експерти от Световната банка, които са специалисти по пътна безопасност. Те предложиха, когато няколко години след като е готов пътят, се установи, че по него има концентрация на ПТП поради пътни условия, строителната фирма да бъде задължена да отстрани проблема. Експертите дадоха едни много полезни препоръки. Местата с концентрация на ПТП-та у нас се знаят много добре, но никой от пътната администрация не отива, за да отстрани тези проблеми. Ще ви дам пример с магистрала „Тракия“, където след тунелите в посока София-Пловдив при дъжд водата, вместо да се отвежда извън пътя, го пресича като река. При преминаване със стотина километра се получава аквапланинг, при който независимо от това с какъв автомобил си, гуми и т.н., губиш управление. Там трябва да се направи нещо наистина елементарно – съоръжение, което да отвежда водата. Факт е обаче, че това съоръжение го няма, а участъкът е изключително опасен. Мога да дам и още подобни примери, на които съм бил свидетел.

- С какво може да помогне държавата за повишаване на пътната безопасност? - Стигаме до големия проблем. У нас пътната безопасност се прехвърля между различните инстанции. Няма конкретен координационен орган, който да се занимава с това и който да е отговорен. Има само една обществено-държавна комисия, която е със страшно орязани функции. Трябва да ви кажа, че колкото и странно да звучи, КАТ е органът, който прави някакви усилия в тази насока. Но проблемът е, че той е регистратор на катастрофите. Те са една от малкото институции, които се борят да има по-малко загинали. Оттам нататък трябва да кажа, че срещам пълно безхаберие и незаинтересованост от страна на институциите. Не се ли издигне пътната безопасност като кауза, ще продължаваме да имаме по 1000 загинали на пътя. - Какви средства трябва да се вложат в пътна безопасност? - За изграждане на система за видеонаблюдение в цялата страна са необходими някъде около 70-80 млн. лв. По план инвестицията ще се възвърне за около 1-2 години, тъй като глобите, които ще наложат тези камери и радари за това време, са горе-долу толкова. В същото време загубите са около 1-2 млрд. лв. годишно за държавата от катастрофи. И все пак решението на този сериозен проблем е в политиката на държавата.

Интервюто взе  Моника Стоянова

Source: вестник Класа, 03.06.2016
Design by Ideas Lab developed by Kipo