Настояваме да бъде приета промяна в Закона за движението по пътищата, която да предвижда при леки катастрофи само с материални щети, да не е задължително да се вика представител на КАТ, а участниците в инцидента сами да решат проблема на место, като попълнят протокол, в коxто да се посочва виновника, казва пред ЕКСПРЕС.БГ председателят на Асоциацията на застрахованите и пострадалите при катастрофи в България.
Г-н Тодоров, според Вас има ли необходимост от промени в Закона за движение по пътищата?
Законът за движение по пътищата е един от най–често поправяните закони. Досега, ако не се лъжа, са направени 17 или 18 промени. Корекциите по принцип са наложителни, но друг е въпроса дали вече не е дошло времето целия Закон да бъде променен в съответствие с Конвенцията за пътно движение, както и заради поетия от нашата страна ангажимент за намаляване броя на загиналите в пътнотранспортни произшествия (ПТП). За съжаление според мен това едва ли ще се случи, защото проблемите на безопасността на движението не са само от компетенцията на МВР и контролните органи. Въпросът е всеобхватен. Той касае и пътната инфраструктура, която е в плачевно състояние, остарелия автомобилен парк, формалното минаване на технически прегледи, проблемите с получаването на правоспособността на шофьорите и не на последно място превантивните мерки и средства които трябва да се отделят в тази насока. Мнението на нашата асоциация е, че в този случай трябва пряко да се ангажират застрахователните компании. В другите европейски държави тези компании заделят значителни средства за превенция, като инвестират в осветлението по улиците, наблюдателни камери, тоест грижат се да има по малко произшествия, нещо което го няма в България.
Миналата сряда от Вашата асоциация изпратихте декларация до председателя на Народното събрание Георги Пирински със сигнал за не прецизни и трудни за приложение текстове залегнали в проекта на Закона за движение по пътищата. Какво точно имате предвид?
Искам първо да уточня, че тези констатации са направени от наши колеги. Става въпрос за текст, който предвижда каруците и велосипедите да разполагат с аптечка и пожарогасител, а мотопедите с резервно колело. Отдавам въпросните факти на някакво недоглеждане и се надявам те да бъдат отстранени. Има и други неща, които трябва да се дообмислят и да се прецизират. Има и много пожелателни неща като светлоотразителните жилетки и каските за велосипедистите, които обаче трябва да станат задължителни, защото ако си останат просто пожелателни никой няма да ги спазва.
Мисля, че между първото и второ четене на Закона за движение по пътищата тези неща ще бъдат поправени.
Имате ли статистически данни колко хора намират смъртта си в пътно транспортни произшествия на година?
Да. Стряскащото е, че броят на загиналите пешеходци при такива произшествия е 4 пъти по-голям от този в европейските статистики. Например през 2005 г. в София са загинали 104 души при ПТП от тях 51 са били пешеходци тоест това са 50% или всеки втори загинал в катастрофа е пешеходец. В Европа този брой е 10-12 души.
Какви са причините в България да има толкова голям брой пътни катастрофи?
На първо място бих поставил нашето поведение на пътя, което е агресивно и неконтролируемо. Може би това зависи от по-буйния ни, южняшки нрав, това се доказва и от европейската статистика, според която южните народи като испанци, гърци, италианци дават повече жертви в пътнотранспортни произшествия отколкото например скандинавците и англичаните.
Може ли да търсим някаква вина в органите, контролиращи спазването на правилата на движение?
Не. Не може да очакваме от органите на КАТ чудеса, защото броя на техните служители в столицата не е променян от 80-те години. Тогава автопарка на София е бил три пъти по – малък отколкото в момента. Сами разбирате, че катаджиите не могат да са навсякъде. Затова ние ще настояваме да бъде приета и промяна в Закона за движението по пътищата, която да предвижда при леки катастрофи само с материални щети, да не е задължително да се вика представител на КАТ, а участниците в инцидента сами да решат проблема на место, като попълнят протокол, в които да се посочва виновника. Сега за, съжаление застрахователите настояват този протокол да е попълнен от КАТ. Тази практика превръща служителите на пътна полица в регистратори на катастрофи и не им дава възможност да си вършат работата, която е да съблюдават правилата на движение и да наказват нарушителите на правилника.
Каква е ролята на Вашата асоциация?
Нашата асоциация е член на европейската харта за безопасно движение. В нея членуват неправителствени организации, които обменят опит и чиято цел е да се намалят жертвите по пътищата. Ние съществуваме вече втора година и се включваме активно в разяснителната кампания по правата на гражданите претърпели пътнотранспортно произшествие.
Като цяло българите не са наясно със своите права нито като потребител нито като участници в произшествия. Когато човек попадне в такава ситуация независимо от ролята му в нея, била тя на виновен, или потърпевш, ние може да му дадем безплатна консултация за това какви документи са необходими, какви са процедурите и сроковете.
Подехме кампания за боядисване на пешеходни пътеки, тъй като столична община не може да отдели средства за тази дейност. Организирахме инициатива, при която частни фирми боядисват на собствена сметка така наречените „зебри” и доста фирми откликнаха. Участвахме и в гражданския контрол на пътните ремонти, като подписахме споразумение с кмета Борисов. Всички знаем, че предишните поправки на пътната настилка се извършваха некачествено, спестяваше се от материали и от това се печелиха доста пари. Привлякохме инженери от ВИАС, които взимаха проби от асфалта и мога да твърдя със сигурност, че големите ремонти извършени в края на миналото лято в София са извършени по рецептура и всички условия са спазени.
Получавате ли много жалби и оплаквания от граждани срещу некоректни застрахователи?
Имаме стотици такива оплаквания, които са от най- различно естество. Става въпрос за случаи при които застрахователя бави плащането на обезщетение, или иска ненужни и нямащи отношения към случая документи. Имаме и оплаквания свързани с размера на обезщетенията, при които се наблюдава диспропорция при изплащането им. Става въпрос за големи разлики в тарифите на компаниите. Например за средна телесна повреда, каквато е фрактура на ръката, от една компания може да ви платят 2000 лв., а от друга 7000 лв. В тази връзка съветваме пострадалите какво е необходимо да се предприеме. За съжаление някои от застрахователните компании злоупотребяват със слабата информираност на гражданите и бавят изплащането или пък поставят неизпълними условия. Тогава обикновено сезираме Комисията за финансов надзор. Много ни помага кодекса на застраховането, който от тази година въведе по силна защита на потребителите.
Колко е цената на човешкия живот в България?
Цената на човешкия живот в България е смешно ниска. До сега тя варираше около стойността на един нов автомобил средна класа, а това ни прави втора категория хора.
Ще се промени ли това след приемането на страната ни за член на Европейския съюз?
Ще се промени, но постепенно. Сега застрахователите се оправдават с ниската цена на полиците и отчасти са прави. В Европа например полицата „Гражданска отговорност” струва между 150 и 300 евро, затова и обезщетенията там са много по – сериозни, като в някой държави дори няма лимит на отговорност и човешкия живот се измерва в порядъка на стотици хиляди евро.
Нашите застрахователи не са свикнали да плащат. Лесно се събират пари и лесно се дават обещания, но когато се стигне до плащане то става доста трудно и бавно.
Възможно ли е, сега когато на нашия пазар се появяват чужди застрахователи, хората да предпочетат именно тях?
Либерализирането на пазара точно това цели. Да има конкуренция, която да бъде спечелена от по – добрите. И сега в България има много малко български компании, повечето са с чуждестранно участие. Предполагам, че скоро и останалите наши застрахователни компании ще бъдат погълнати от големите европейски фирми, което пък като е положително за потребителите и за нарастването на платените обезщетения.
Повече информация за дейността на Асоциацията на застрахованите и пострадалите при катастрофи в България – на https://www.bazk.org/
