Животът ни е низ от възможности, а ние сме тези, които правят своя избор. Дими също – живя така, както искаше. Но Божиите врати се отвориха без време за него. Няма как да повярваш в това и да приемеш случилото се като една от зловещите шеги на съдбата, когато тя реши да се надсмее над житейската суета. Да, понякога е така, но Дими беше от онази категория хора, които няма да направят компромис за да се харесат. Презираше всичко онова, което хранеше егото на другите, търсещи евтино признание. Той искаше да бъде онова, в което вярва, и онзи, който създава правилата, защото знаеше как да следва пътя си. До онзи ден…
Дано онзи свят, в който ти искаше да живееш, Дими, да намериш Там.
Сбогом, приятелю!!!
МОЙ СВЯТ
Как би живял, ако всяка мечта
ставаше в миг моя светла съдба.
Как би разбрал какво е нежна ръка,
радостен вик или горчива сълза.
Как са заспя, ако утре е край,
как да умра, ако няма рай,
как да спра, ако няма страх
да продължа и това да не е грях.
Мой свят – огън във водата,
мой свят – пясък във реката.
Ти. Аз нямам вече истини.
Имам само сили
самотата си да стопя
Как да простя една грешка сега,
като знам, че не ще е само тя.
Как да обичам, като в твоите очи
виждам как, виждам – любовта ще боли.
Защо да се боря,
ако няма как света да променя.
Защо да се моля,
ако никого не мога да спася.
Защо да търся,
ако няма да намеря нищо сам.
Защо да знам, защо да знам?
