Няма начин, след като за пореден път сте ударили картера на колата в някоя дупка или сте счупили тока на любимата си обувка, да не си кажете \”За бога, за какво плащам данъци!\” (или нещо друго, което не подхожда за страниците на този вестник). В повечето случаи продължавате напред с мрачни мисли и твърдо намерение на следващите избори да гласувате за всеки друг, само не и за този кмет. Ако обаче от детската кухня са отказали да ви носят храна заради дупките по улицата (ул. \”Едисон\” преди три години), си казвате: \”Е, трябва да направя
нещо.\” Дори и да не ви се е случвало нещо толкова екстремно като да ви пропадне цялата кола или да изскочат еърбеговете, след като сте хлопнали в трапчето пред къщи (ул. \”Любата\” преди четири месеца, траншеята още зее), а сте просто буден гражданин, ето няколко идеи и насоки, през какво трябва да минете, за да си запушите дразнещата ви дупка. Оказва се, че усилието може и да има ефект
В случая със София (не сме писали за ситуацията в други градове поради липса на възможност, но предполагаме, че положението едва ли е много по-различно), най-прекият път е 987 55 55. Това е телефонът на софийския инспекторат. На него можете да се оплачете за всичко, като най-често любезен човек ви обяснява, че ще направи възможното да реши проблема ви – да махне паркираните коли от кръстовището или да види колко е голяма интересуващата ви дупка. Странното е, че рядко изискват координати за обратна връзка (при три опита от наша страна). По-настоятелните граждани получават телефона на сектор \”Текущ ремонт и поддържане\”.
Оттам ви отговаря любезна жена*, която наистина изглежда заинтересувана и се ядосва на всички примери за некачествена работа, които й цитирате. В този момент и разбирате схемата за работа с дупките в Софийска община. Оказва се, че има три варианта.
По план
Първият е \”неравностите\” по пътя да са предвидени за изглаждане в годишната програма на районната община. По предложение на кметствата, които са длъжни да набавят информация за необходимите ремонти, всяка година Столичната община анализира цялата информация и съобразно наличните й средства отпуска пари. Този идеален случай почти ви гарантира запълване на дупката, но не съвсем. Примерно районното кметство изчаква да завърши друг ремонт по улицата и не разпорежда работата да започне, времето минава, завалява дъжд и оставате перспективата да си джвакате в езерцата пред вас до другата година. Затова разговорът с \”Текущ ремонт и поддържане\” може да се окаже полезен. В нашия случай служител на въпросната общинска служба наистина се беше обадил в районното кметство да провери какво става. На другият ден, когато отидохме лично да се оплачем, служителите ни посрещнаха с добре подготвени с информация защо още не са започнали да режат и кърпят.
По жалба
Във втория случай дупката ви може да се окаже извън годишната планова програма и започват проблемите ви. Оплакването в Столичната община не върши работа, тъй като те директно ви препращат на по-ниско административно ниво. В различните районни кметства процедурата е различна, или поне служителите не знаят да има обща практика – може да се обадите само по телефона, да дадете координати за обратна връзка или дори да останете анонимни; в други оплакванията стават само на място,в приемните часове на началник-отдел \”Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология\”. Колкото и да е досадно, препоръчително е лично да отидете и да подадете жалбата си. Още по-добре е да се оплачете от името на група хора – примерно да се сдружите със съседите си, тъй като вероятно и тях ги смущава разбитата улицата, точно толкова колкото и вас.
Жалбата обикновено не води директно до действия от страна на общинската администрация, нито пък има гаранция, че проблемът ще бъде отстранен. \”По приоритети се предлага кога във времето да се реагира на искането на гражданите\”, пояснява Валери Велинов от сектор \”Текущ ремонт\” към дирекция \”Транспортна инфраструктура\” в Столичната община.
За да бъде жалбата ви с предимство, има няколко фактора, които е добре да изтъкнете. Ако например вашата дупка е в близост до линиите на градския транспорт, има по-голяма вероятност да бъде приета в плана, отколкото дупки на вътрешноквартална улица. Ако е в отсечката към вашия блок, нейното запълване е почти химерично. Друг фактор, който издига приоритета на пътния проблем, е създаваната от него опасност за движението. Общинските служители се кълнат, че никой не ползва привилегии – факт е, че двете улици, които водят до \”блока на депутатите\” в \”Редута\”, са едни от най-разбитите в квартала (но пък улицата пред дома на кметицата в същия квартал е добре асфалтирана).
Най-големият проблем е, ако на улицата ви има строеж. Общинските служби логично не предприемат нищо, докато комуникациите около сградите не бъдат вързани. \”Стремим се да съчетаем две дейности. След завършването на строителните процедури да минаваме веднага и да възстановяваме или изграждаме инфраструктурата. Преди това е безсмислено да правим ремонт на пътищата, защото просто харчим пари два пъти за едно и също нещо\”, каза Велинов. Това обаче може да продължи вечно, тъй като има огромно количество замразени строежи. \”Разрешителното е за пет години\”, казва общинска служителка в опит да ни успокои, че две от интересуващи ни улици никога няма да бъдат асфалтирани. Те обаче не успяха да отговорят все пак какво се случва, ако строежът си остане на изкоп или носещи колони вечно. Огнян Павлов от общинската фирма \”Софинвест\” (която се занимава със строителния надзор от името на общината), твърди че общината не може да остави хората да си трошат колите вечно, така че се преценява според случая.
Има и куриози, които със сигурност трябва да влязат в книгата с \”Най-абсурдните отговори, давани някога от администрацията\”. Например, служители на районната община, която обслужва квартал \”Витоша\” са отговорили на възмутени от дупките пред тях граждани (ул. \”Иван Пейчев\”, действието се развива този месец), че ще започнат ремонтни дейности, но \”семейство Димови следва да преустановят миенето на колите си в двора\” (вероятно общинските служители намират нещо незаконно или пък пречещо на асфалтирането). Възможно е траншеята пред вас да е толкова сериозна, че просто трябва да се направи нещо. \”Част от предназначените за годината пари за ремонт се заделят за аварийни ситуации, които няма как да сме предвидили, но се налага веднага да се справим с тях\”, каза Велинов. При експеримента, който проведохме, от Столичната община обещаваха да включат проблемните участъци, ако районното кметство не направи нищо. \”Полагаме бързо студен асфалт, който може да изтрае поне до другата година\”, каза служител на сектор \”Текущ ремонт\”. Качеството му е съмнително (често се забелязва той да се валира от подскачащи върху него работници), но поне изравнява пътя.
По принуда
Третият възможен вариант е улицата ви да е толкова зле, че да се нуждае от основен ремонт или дори изграждане. Тази дейност се извършва от Столичната община, но бюджетът й за това просто нищожен – за 2010 г. е 26 млн. лв. \”За да направим всички необходими ремонти, както ни се иска и както изискват нормативните предписания, ни трябват 10 млрд. лв.\”, твърди Велинов. Най-често обаче общината се оправдава със строежите (виж по-горе), с което се обяснява и съществуването на такива недоразумения като кв. \”Манастирски ливади\” (където вместо улици наистина има ливади, само че с кратери).
Подаването на сигнал е важно, дори да нямате предвид конкретна дупка. Често т.нар. експлоатационни дружества (\”Софийска вода\”, \”Топлофикация\” и т.н.) не извършват ремонтите на пътното платно добре – класическият номер да полага асфалт, без насипът да е трамбован според технологичните изисквания (на всеки 40 см насипана земна маса). Другият голям разрушител са строителите – според Закона за устройство на територията те носят отговорност само за прилежащата инфраструктура на обектите си (тротоар или градинка), но не и за пътното платно, дори и то да е било разрушено. Според служители на общинските служби най-често при опита им да откажат подпис на Акт 15 заради разбити улици, инвеститорите ги заплашвали със съд. Т.е. единственият шанс е нарушителите да бъдат хванати на месторазрушението и да бъдат глобени от инспектората.
По неволя
Ако и всичко това не ви помогне, остава сами да си помогнете. Най-забавното в случая е, че при първия ви контакт с фирми, може да чуете, че те не искат да асфалтират улицата ви, тъй като общината може да ги глоби за неразрешено строителство. Работници на фирмите, който кърпят улиците по кварталите, дори предлагат да метнат малко асфалт, \”но така, по-късничко\” (още повече че фирмите с договор за поддръжка нямали право да поемат странични поръчки). Все пак това е малък проблем. От съответния отдел \”Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология\” ви казват, че ако пуснете молба, в която опишете какво точно искате да \”благоустроите\” за ваша сметка, те биха ви дали разрешение много бързо. След като получите листа с подписа и печата ви предстои да убедите максимално количество съседи, че 600 лева си заслужават, за да се покрият 20 кв.м дупки (средната ставка е по 30 лв. на кв.м), така че да издържат поне до следващата година. По-сериозният ремонт е няколко пъти по-скъп (виж карето) и много малко хора се съгласяват до го направят за своя сметка. \”Пък и нали затова плащаме данъци\”, казва Павлов.
*В името на чистотата на експеримента много общински служители, с които говорихме, не са предупреждавани, че контактуват с репортери на вестника. Поради това не цитираме техните имена.
