Сеул е мегаполис с 10-милионно население и без ясно планиране, характерно за повечето градове в САЩ например. Градът е прорязан от голяма река и в него няма магистрали на 2-ия етаж като в Токио.
Трафика е огромен и резултатът се изразява в сериозни и непрекъснати задръствания, в които може да се чака и по един час без придвижване и на метър.
Реката, която разделя града е поръбена с четирилентови магистрали без светофари и пешеходни пътеки, което значително облекчава движението. Други набиващи се разлики е липсата на гадна петролна миризма във въздуха, както и подозрителната липса на пътни полицаи.
Последното не е случайно. В Южна Корея няма такава структура като национален КАТ. Просто във всяко районно управление има малък отдел пътна полиция. Ролята на регулировчици в пикови часове поемат пенсионери доброволци. И редовните, и доброволните стражи на пътния ред не се заяждат за разни дреболии, характерни за големия град.
Извън града въобще няма да срещнете катаджии. Пътни знаци най-почтено предупреждават забързаните шофьори, че след 2000, 800 и 350 м. ги чака зоркото око на камера за превишена скорост. Глобите за това, както и за паркиране в забранена зона са солени и се плащат само по банков път.
На оживените кръстовища има буркани, в които бдят служители на реда. Но задачата им е да помагат със съвети по мегафона на „колата с едикой си номер” да не усложнява и без това тежката ситуация.
Един от парадоксите на Южна Корея е, че в почивните дни трафикът е по-тежък и непроходим, отколкото в делниците. Лунната Нова година и септемврийският празник за прибирането на реколтата са истинско бедствие за пътното движение. От 48 милиона население 30 млн. потеглят на почивка-от големия град към родните си места. Пътят, който по магистралите трае 2-3 часа се превръща в 15-часов кошмар. Тогава на основната автострада Сеул-Пусан влиза в сила правилото за „синята лента”.
Най-бързата лента се запазва за автобуси и микробуси с 9 и повече пътници. Нарушителите се засичат с видеокамери и се наказват там, където няма да пречат допълнително.
Като блестящ успех се оценява пътната реформа, проведена от вече бившия кмет, но вероятен бъдещ президент-Ли Мен Бак. Сеул е уреден с прекрасно метро, стотици автобуси, хиляди таксите. Няма трамваи, тролеи, маршрутки. Полухаотично развивалата се система била внимателно изучена и променена така, че автобусните линии и метрото да се допълват по най-добрия начин.
От 2005г. работи единна система за управление на градския транспорт, в която са интегрирани метрото и автобусните линии.
Въведена е система за електронно плащане със смарткарта, която дава отстъпка, ако в течение на половин час човек използва комбинация от автобусен и метро превоз или сменя автобуси.
Икономията от такова пътуване става сериозна и постепенно все повече жители на столицата оставят колите си у дома,още повече, че бензинът струва около 3 лв. за литър.
Друг важен елемент на реформата е въвеждането на системата „синя лента” и в чертите на града. Платното, заделено за автобуси в Сеул, не е най-близкото до банкета, а е до разделителната мантинела. Именно там, на острови, са изградени и спирките. Така движението на обществения транспорт става много по-бързо. Затова и пътникопотокът се увеличава до 10 млн. души на ден. Опитът на Сеул сега е модел за реформиране на транспортните системи в пренаселените мегаполиси на Китай и Индия.
Ако в Южна Корея стане катастрофа, това не е причина за километрова опашка. Само за минути пристига полицията, за която, заедно с колите на пожарната и линейките, е запазена аварийната лента. С цветен спрей на асфалта бързичко се очертават контурите на пострадалите коли, рисува се схема и железата се махат от пътя. Ако страните изразят желание сами да се договарят, няма наказателни процедури. Застрахователите се разбират помежду си чия е вината, клиентите им не губят време за това.
И тук, както в Япония, САЩ и повечето развити страни радиото играе важна роля в предупреждаването на шофьорите за задръствания. Над платната на големите магистрали има електронни информационни табла, които известяват за опасности, помагат за подбор на скорост и евентуални обходни маршрути.
За престрояване на кръстовище в Сеул на стотици метри преди светофара пластмасови колчета отделят желаещите да завият надясно или наляво. Кордонът не може да се пресече, без това да се регистрира от камерите.
Глобите са неприятни и пристигат по пощата. Друг повод за размисъл е фактът, че в южнокорейската столица има 2,9 млн. автомобила, а 230-те паркинга имат обща площ от 3 милиона кв. метра.
24окт.
