Кошмарът на шофьора оживява. Колата лети надолу по планински път, а спирачките отказват. Помпаш педала, но нищо не се случва. А сега?
Мотото на рубриката “Оцеляване” гласи: БЕЗ ПАНИКА.
Имаш шанс да се спасиш, ако реагираш навреме.
Противно на първия порив, не бива да дърпате ръчната. Това ще блокира задните гуми и автомобилът моментално ще се завърти. Познайте какъв ще е резултатът.
Опитните шофьори знаят как да убият скоростта с намаляване на предавката. Това може да се окаже рисковано. Има опасност да не успеете да превключите, тогава оставате на неутрална скорост и на практика возилото ви се превръща в летящ към ада ковчег. Същото ще се случи и ако изключите двигателя. За изобретателните по природа важи следното предупреждение: не е добра идея да опитвате да включите на задна с идеята да спрете. Така ще блокирате двигателните колела.
Възможностите са: 1) завъртане на колата и 2) пързаляне като с шейна. Спирачният път става двойно и тройно по-дълъг, колата е неуправляема.
Експертите съветват да не пробвате нито един от четирите варианта. Целта е да намалите скоростта, като увеличите триенето на гумите. Движете се на зиг заг, все едно се спускате със ски по много стръмна писта.
Излезте от пътя, когато това е възможно. Неравностите ще ви забавят допълнително.
Пътните знаци са тънки и с тази скорост ще ги схрускате като за закуска. Изкушението е голямо, но тук има една опасност – да задействате еърбеците. В настоящата ситуация само това ви липсва – да карате като обезумял надолу и да не виждате къде отивате. Вероятността не е чак толкова голяма, но не си струва да рискувате, освен ако не сте наясно къде се намират датчиците за въздушната възглавница. Като се има предвид, че механизмът реагира на определена сила на удара, а площта на стълба на знака е доста малка, може и да избегнете нещастието.
Докато се спускате стремглаво, внимавайте палците ви да са върху, а не от вътрешната страна на волана. Малка, но важна подробност. Неравностите по пътя могат рязко да извъртят предните колела, оттам и волана, и да ви счупят големите пръсти.
Пред вас има друга кола! Сигнализирайте със спирачка, с примигване с дългите светлини. На теория бихте могли да се спрете, ако се блъснете в предната кола. Между теоретическия и добрия практически резултат стоят няколко предпоставки. Предният шофьор трябва да кара с достатъчно голяма скорост. (При бързината, с която летите, ако се забиете в бавно движещата се кола, това ще е равносилно да блъснете стена.) Той трябва също така да е рядко срещаната комбинация от каскадьор с екстрасензорни способности, за да проумее навреме плана ви и да има хладнокръвието да ви асистира. Иначе може да се уплаши, да свърне рязко и да се пребие. И най-вече – дори изброените условия да са налице, нищо не може да гарантира добрия изход от това рисковано начинание. Ако се решите, застрашавате не само своя живот, но и този на пътниците в другото возило.
Наличието на мантинела е дар от Бога. Приближете се и трийте колата в нея. Така ще успеете да намалите значително скоростта. Край пътя има храсти – значи сте късметлия. Тръгвайте към тях. Ако успели да намалите достатъчно, е дошло време да се забиете в дървото пред вас. Колата е на пастет, но вие сте живи и здрави.
Честито! И този път отървахте кожата.
КИРИЛ КЛЮМОВ
Скочете назад от движещата се кола
Скачането от движеща се кола не бива да ви става навик. То се прави един, максимум два пъти в живота, и то като крайна мярка. Ако спирачките ви откажат и автомобилът неумолимо напредва към пропастта например.
Какво трябва да предприеме човек, за да изпълни успешно тази каскада?
Дръпнете ръчната спирачка. В крайни случаи като този е позволено. Така поне ще опитате да намалите скоростта, колкото да не се пребиете при падането. Отворете вратата. Сега е важно да изберете правилния ъгъл. За да отскочите настрани, трябва да се хвърлите в посока, противоположна на тази, в която върви колата.
Свийте ръцете, краката и главата колкото може по-близо до тялото. Гледайте да нацелите нещо по-меко – трева, храсталаци, каквото и да е, но не камъни или асфалт. Каскадьорите го правят с подходящо защитно облекло и се хвърлят върху пясък. За вас приземяването ще е по-тежичко, но може да намалите до минимум нараняванията. Докоснете ли земята, изтъркаляйте се. (24часа)
Наръчник
1. Без паника! Дланите ви ще се изпотят от адреналина. В момента той е ваш приятел. Използвайте го. Той ще обостри реакциите ви, ще наточи ума ви, ще засили хватката на ръцете върху волана.
2. Не намалявайте скоростта, не дърпайте ръчната спирачка. Последното, което бихте искали, е да загубите контрол върху колата. Всъщност предпоследното. Последното би било да загубите видимост. Затова:
3. Внимавайте в какво се блъскате. Препоръчително е да „заорете” колата в гъсталак, но не и да я ударите в нещо по-едро, което би отворило въздушните възглавници, преди да сте убили скоростта.
4. Създайте триене с гумите. Движете се на зиг заг точно както скиорът се спуска по стръмна писта – нещо като спиране с успоредни ски. Излизайте от банкета, когато е възможно. Неравностите ще забавят движението на автомобила.
5. Пазете палците. Дръжте ги успоредно на волана, иначе едно рязко отскачане на предницата може да врътне рязко кормилото и да ви ги счупи.
6. Вече сте намалили скоростта значително. Имате възможност да забиете колата в дърво или да изскочите от нея и да я оставите да полети към съдбата си. Може вече да пробвате и номера с минаването на по-ниска предавка.
