Дискусията между кандидат-народните представители на ГЕРБ, БСП, Реформаторски блок, Движение 21, която се проведе на 15 март 2017 г. в офиса на БАЗК изведе няколко основни пункта в новата политика за безопасност на пътя.
Всеки автомобил да бъде снабден с електронна сервизна книжка. В нея да бъдат записвани данните от ремонти, технически прегледи, пробегът и смяната на собствеността. Автосервизите да бъдат лицензирани и разделени по категории, както е със звездите на хотелите. Пътната полиция да бъде задължена да отчита причините за всяка тежка катастрофа, без да попълва графата “несъобразена скорост”.
Сегашният Закон за движение по пътищата (ЗДвП) трябва да бъде разделен на три нови закона, обясниха политиците, които бяха и в транспортната комисия на 43-тото народно събрание. Първият ще е със същото име и ще се отнася до правилата за движение и глобите. Вторият ще урежда въпросите с обучението на шофьорите, а третият – с автосервизите и изискванията за техническо състояние на автомобилите. И сега колите идват от чужбина със сервизни книжки, но у нас масово не се поддържат, освен при гаранционното обслужване. “В София има около 5000 сервиза, като 82% от тях работят на черно”, съобщи Емил Германов, председател на Съюза на автосервизите в България. Заместникът му – автомобилният състезател Румен Дунев, подчерта, че печалната картина се дължи на ниските доходи и ниския стандарт на живот в страната.
“В ГЕРБ имаме идеята да въведем цялостен електронен регистър на всичко, свързано с автомобилите и шофьорите”, каза бившия депутат Станислав Иванов.
“Предложението в програмата на БСП е Агенция “Пътна инфраструктура” да премине от МРРБ към Министерство на транспорта, за да не се размиват отговорностите”, обяви 4-кратният рали шампион на България Крум Дончев, експерт на социалистите. Общо бе мнението да се възобнови създаденият през 2011 г. фонд за пътна безопасност, който се пълни от шофьорски глоби.
Сред предложенията, по които намериха консенсус бъдещите народни представители, ако бъдат избрани в предстоящите избори на 26 март, е приемането на видеорегистраторите като възможност за доказване на нарушение на пътя. Настимир Ананиев от РБ изказа пожеланието да се регламентират видеорегистратори за всички автомобили, закупени с публични средства. Това би имало троен ефект: първо, шофиращият няма да ползва автомобила за лични цели; второ, самият шофьор ще се съобразява с пътните знаци; трето, записаното на видеорегистратора да може да се използва в съда. Предложено беше шофьорите на такива автомобили да бъдат задължени да свидетелстват в съда срещу нарушителите на пътя.
Друго предложение, около което се обединиха бъдещите депутати, е за определяне на трасе, където да бъдат пренасочвани участниците в гонките.
Също разбирателство бе показано и по въпроса за увеличаване на камерите на пътя. В момента камерите са 148, а според препоръка на Световната банка те трябва да бъдат 350-400. Там, където има камери, скоростта пада, посочиха участниците и апелираха към увеличаване на техния брой.
Единомислие бе демонстрирано и по въпросите за рестарт на Фонда за събираемост на глобите, състоянието на пътищата, повишаване на събираемостта на глобите, въвеждане на регламент за автосервизите. От Асоциацията на автосервизите в България обявиха, че към момента няма конкретни данни колко са автосервизите в страната, само в София те са над 5000, като 82% от тях са в сивия сектор.
Сред дискутираните въпроси бяха още за новите водачи; за шофьорите с книжки, но без опит; за придобитите фалшиви документи за правоуправление, за шофьорските изпити.
Засегнат бе и въпросът за създаването на Агенция по безопасност.
