Обучаваме младежи, които не знаят къде е ляво и къде е дясно. Не знаят за какво да използват краката си. При това положение увеличаването на часовете по кормуване е задължително, обяви на пресконференция днес Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка. Неговата позиция беше подкрепена и от Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България.
Поводът за днешната им пресконференция бяха предложенията за промяна в учебния план за подготовка на водачи в най-масовата категория “В”, които предвиждат часовете по кормуване да се увеличат от 31 на 42, а тези по теория да бъдат намалени от 40 на 26. Другата новост е задължително част от часовете да са на скоростен път и магистрала, по тъмно или при намалена видимост, както и в тежък трафик. Подобно изискване се залага за пръв път, като досега управлението на магистрала или скоростен път се е организирало по инициатива на инструкторите.
Предложенията срещнаха и критики с основния аргумент, че така курсовете ще поскъпнат с 250 – 300 лева и ще стигнат 1000 лева. “Срещу тези решения са представителите на малките фирми, които нямат офис и предлагат курсове на нереално ниски цени”, обяви Георгиев.
Той обясни, че неговата школа предлага както стандартно обучение – включващо задължителните 31 практически часа, така и разширено – с 45, и разликата в нивото на курсистите е огромна. “Оспорващите промяната само цената им е в главите. Но нека видят автошколите с курсове за 250 лева, че карат курсистите да въртят само по улиците, където ще е изпитът. Колите им дори нямат винетки”, обясни Красимир Георгиев. Правят кръгчета в един и същ район, докато курсистите блокират”, допълни колегата му Йонко Иванов.
Според Красимир Георгиев в най-добрия случай в България на изпит се отива след навъртени едва 150 – 200 километра, докато в Германия курсистите имат зад гърба си десет пъти повече. Като аргумент Йонко Иванов посочи също, че след като в началото на 90-те години броят на практическите часове в обучението за категория “В” е намален от 36 на 25, броят на загиналите скача рязко, за да достигне близо 1400 на година. Сега те са около 700.
И двамата се обединиха около тезата, че при повечето задължителни часове ще намалее броят на взиманите допълнително, които се доплащат и са задължителни при всяко неуспешно явяване на изпит за книжка. “Има фирми, които се хранят само от късане и допълнителни часове”, каза по този повод Красимир Георгиев.
Представителите на автошколите не приемат критиките, че промените се правят без обсъждания и набързо, като посочват, че от 2016 година Министерството на транспорта работи по новата учебна документация, като първоначално се е обсъждало практическите часове да са 50. “Януари с решение на Министерския съвет се създаде работна група, която да намери варианти за качествено обучение, а предложенията стояха на сайта на Министерството на образованието един месец”, поясни Иванов.
Той обясни, че проучване сред автомобилни инструктори от цялата страна, направено от Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”, е показало, че най-много сред тях одобряват идеята часовете да станат 41, както и добавянето на задължително шофиране по магистрала, на тъмно и в тежък трафик.
“Ако и този път не се доведат докрай нещата, ние ще заявим, че искаме да няма курс”, каза Красимир Георгиев. Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи пък допълни, че взимането на книжка не е конституционно право и който не може да си го позволи, ще търси други варианти за придвижване.
На въпрос на “Дневник” дали след последните промени възможността за купуване на шофьорски книжки е отпаднала, Тодоров каза, че при теорията това е така на 99%.
При практическия изпит възможността била по-голяма заради човешкият фактор, но с монтирането на камери във всяка кола възможностите били силно ограничени.
Междувременно от Института за пътна безопасност, които са сред основните критици на идеята за увеличаване на броя на задължителните часове кормуване, изпратиха позиция до медиите. В нея се казва, че в нито една европейска страна няма повече от 30 учебни часа практическо обучение. “Спекулациите в България относно необходимостта от повишаване на минималните часове за кормуване от 31 на 42 часа целят единствено повишаване на цената на шофьорските курсове, без да се гарантира качеството им”, е мнението на организацията.
Както е известно, увеличаването на броя на часовете кормуване, които се минават, преди да се вземе книжка, не е единствената инициатива, целяща да намали тежките катастрофи с участието на неопитни шофьори. В началото на годината беше обявено, че в новия Закон за движение по пътищата се предлага новите шофьори в първите шест месеца да могат да карат сами автомобили с максимална мощност до 50 киловата (около 67 конски сили).
По-мощни превозни средства ще имат право да шофират само в присъствието на правоспособен водач със стаж над 5 години, който не е употребил алкохол или наркотици и не е оставал без книжка през последните 5 години. Освен това новите шофьори ще получават две трети от максималния брой контролни точки (26 вместо 39 към днешна дата), а оставащите една трета ще им се дават след две години шофиране без нарушения.
Докъде стигна работата по закона обаче към момента не е известно, след като още през февруари би трябвало да е приключило неговото обществено обсъждане. Анализ на пътнотранспортните произшествия през 2018 г. показва, че смъртността сред водачите между 18 и 25 години е с 20% по-висока от всички останали шофьори. Информацията на Пътна полиция пък сочи, че 96% от тежките катастрофи са заради грешки на водачите, резултат включително и на слаба подготовка.
Промените в обучението на бъдещите шофьори са сред първите реални инициативи на създадената в края на миналата година Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”. Сред нейните задачи са формиране на политиката в областта на пътната безопасност, събиране и системен анализ на информацията по темата.
Агенцията се занимава и с контрол върху функциите и мерките от всяко едно от ведомствата, ангажирани с проблема, като според Крумова това е ключов елемент.
Предвид изявленията на ръководителя на новия орган Малина Крумова могат да се очакват промени също в организацията на контрола на пътя и законодателството. Целта на агенцията е след първата ѝ година работа жертвите на пътя да бъдат намалени с 20%.
Източник: Дневник
