Относно:
Предложения за спешни промени вНАРЕДБА № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.
Уважаеми господа,
Като председател на УС на Българска асоциация на пострадали при катастрофи, организация, която защитава правата на пострадалите при ПТП и често се сблъсква с проблемите в застрахователния сектор считам, че задължителната застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз с настоящите й параметри и условия е един застрахователен продукт, далеч от социалната си функция, която би следвало да изпълнява, според първоначалния си замисъл.
Всички знаем, че билета или картата за пътуване трябва да се съхраняват от пътниците, защото те представляват застраховка в случай на пътна злополука.
Какво обаче се случва на практика при катастрофа с участието на автобус или друго средство за обществен превоз, при която има ранени пътници? След подаване на претенция за изплащане на обезщетение по застраховка “Злополука” на пътниците, повечето от тях получават отказ от застрахователните компании със следните основания:
– трайната загуба на работоспособност е установена след изтичане на срока от една година, съгласно чл. 23. (1) от Наредба № 24 от 8.03.2006г.
За едно увредено при злополука лице е необходим определен период за лечение и възстановяване. Колкото по-тежка е травмата, толкова по-дълъг е и срока за лечение. В общия случай, ако възстановителния период е по-малък от 12 месеца, то през този срок увредения има статут на временно неработоспособен.
Ако в рамките на този период не настъпи възстановяване, то след това пострадалия може да бъде освидетелстван от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) или от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), за което се издава и съответното експертно решение, посочващо процента на трайно намалената работоспособност.
Практиката на тези комисии е да освидетелстват пострадлото лице след изтичане на определен период от време с цел максимално възстановяване от травмите и едва тогава да се определи процент на трайна неработоспособност. Това е причината, освидетелстване да се извършва не по-рано то една година от датата на злополуката. Изключения има и те се отнасят до травми, довели до необратими промени в здравословното състояние, при екстракция на орган или ампутация на крайник.
И в това се проявява дефекта на застраховка Злополука на пътниците и невъзможността пострадалия да се възползва от обезщетението.
Ще дам един пример – събирателен образ на случаи от нашата практика:
- Соня претърпява катастрофа като пътник в такси. Получава уверждане на поясен прешлен. В рамките на една година провежда многобойни интервенции и продължителна рехабилитация за възстановяване на здравословното си състояние. Лекарската комисия изчаква поне 12 месеца, за да прецени степента на увреждане на постарадалта – такава е практи в цялата страна. 13 /тринадасет/ месеца след инцидента е освидетелствана от ТЕЛК с експертно решение, определящо 45 % трайно намалена работоспособност за следващите три години. Соня подава претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка “Злополука” на пътниците и получава отказ, тъй като трайната загуба на работоспособност е установена след изтичане на срока от една година, съгласно чл. 23. (1) от Наредба № 24 от 8.03.2006 г.
На практика се получава така, че пътниците, които плащат своята застраховка (защото тя е включена в цената на билета) не могат да се ползват от нея, при необходимост.
Във връзка с гореизложеното предлагаме следните редакции:
По НАРЕДБА № 24 от 8.03.2006 г.
Раздел III
Задължителна застраховка “Злополука” на пътниците.
– Предложение за корекция на чл. 23 (1)
Чл. 23. (1) За злополука се счита всяко събитие, станало не по волята на застрахованото лице, настъпило по време на пътуване (включително при качване или слизане от превозното средство), което в резултат на внезапни и непредвидени действия или причини от външен произход в срок до една година (да се промени на “две години”) от настъпването му е причинило смърт или трайна загуба на работоспособност на застрахованото лице.
Мотиви:
Настъпването на трайна загуба на работоспособност се контстатира от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), за което се издава и съответното решение, съдържащо процент на намаление на работоспособността.
В общия случай, до изтичане на 12 месеца от датата на злополуката пострадалото лице е със статут на временно неработоспособно. Това го поставя в невъзможност да получи обезщетение по застраховка “Злополука” на пътниците.
Практиката на тези комисии са да освидетелстват пострадлото лице след изтичане на определен преиод от време с цел максимално възстановяване от травмите, като целта е то да получи възможно най-малък процент на трайна неработоспособност. Поради това в общия случай (изключение се прави при необратими промени в здравословното състояние – екстракция на орган или ампутация на крайник) освидетелстване се извършва не по-рано от една година от датата на злополуката. Това от своя страна поставя пострадалото лице в невъзможност да се възползва от обезщетение по застраховка “Злополука на пътниците”.
Предложение за добавяне на нова алинея:
Чл. 21. Застрахователят е длъжен да снабди превозвача с удостоверение за сключената задължителна застраховка “Злополука” на пътниците, за всяко превозно средство на превозвача, което трябва да съдържа обстоятелствата по чл. 20 и срока на валидност на застраховката. Превозвачът е длъжен да постави удостоверението на видно място в превозното средство.
Чл. 22.(2) Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата.
Нова (3) При поискване, застрахователят е длъжен да предостави на пострадалото лице копие на полицата и общите условия по застрахователния договор.
Мотиви:
Някои застрахователни договори по застраховка “Злополука на пътниците” съдържат специални условия и покрития на рискове, надграждайки задължителните изисквания на настоящата наредба, като напр. “временна загуба на трудоспособност от злополука на ПТП”. В този смисъл, поради липса на иформация относно покритите рискове, пострадалите лица пропускат да упражнят правата си относно претендирането на застрахователно обезщетение.
Предложение:
За “Злополука” на пътниците, като задължителна застраховка, да се направи общодостъпен регистър за търсене, подобно на застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Както е известно, посочването на полица и застрахователна компания, с която е сключена застраховка “Злополука на пътниците” за средставата от обществения транспорт в констативния протокол за ПТП с пострадали лица не се изисква и не е сред задължителните реквизити при попълването му.
Такава информация пострадалото лице може да получи след молба до Гаранционен фонд с приложен констативен протокол за ПТП.
С цел улесняване и скъсяване времето на процедурата по претендиране на застрахователно обезщетение за пострадалото лице, а и с оглед, че застраховка “Злополука на пътниците” е задължителна за превозните средства от обществения транспорт, то е редно всеки ползвател да има онлайн достъп до тази информация.
Владимир Тодоров
Председател на УС на БАЗК
