Тази седмица (в сряда) от първа страница на вестник “24 часа” прочетохме, че във вторник в Министерски съвет премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Сотир Цацаров, министрите на вътрешните работи и на правосъдието Румяна Бъчварова и Екатерина Захариева са се срещнали с майката и сестрата на загиналия при тежка автомобилна катастрофа 23-годишен Ники Терзиев. Трагичният случай от 28 август стана масово известен малко преди това от пост във “Фейсбук” на сестра му, която публикува
Допускам, че главният прокурор е участвал случайно на срещата в МС и не е имал тази информация, иначе е щял да обясни на майката, че няма прокурор, който би повдигнал обвинение за пътно-транспортно произшествие, преди да е видял автотехническата експертиза.
Щял е да обясни и че по същата причина не е задържан причинителят на катастофата, видно от отговора на ВОП.
По думите на говорителя на ВОП Радослав Лазаров досъдебното производство е образувано в деня на катастрофата, в условия на неотложност. Според него обаче в конкретния случай тази именно експертиза “е абсолютно необходима на наблюдаващия прокурор за преценка на поведението на всеки от водачите в ПТП, както и всички останали възможни причини за произшествието”.
А органите, които извършват експертизите, не са от съдебната власт, те се контролират от изпълнителната. И премиерът би свършил далеч по-полезна работа, ако се заинтересуваше от
причините за бавното изготвяне на експертизите, ако съдим по делата за ПТП в съдебните зали, и би предложил или разпоредил мерки за ускоряването им
Но подобно говорене е сиво, скучно, невпечатляващо. Не осигурява харесване.
Къде по-ефектно е да обнадеждиш майката, която в този миг се превръща в твоя реклама. Макар и за малко. После случката ще затихне.
Трудно е да бъдат обяснявани на една почернена майка алинеите и параграфите на закона и че постоянен арест за катастрофи по правило не се иска от прокуратурата, освен в екстрени случаи – когато виновният е избягал, или има опасност да избяга, или е бил пиян…
Отговорността на медиите заедно с тази на институциите за настройване или успокояване на общественото мнение, което си представя възмездието като арестуване, става колосална. Гражданите не вярват на институциите и гневът на недоверието им вкарва в един кюп всичко – и случаите като този. Ако институциите работеха така, че хората да им имат доверие, нямаше да бъде същото – нямаше телевизиите да се занимават с досъдебните производства, нямаше да го има и този коментар.
Всички искаме да бъдем харесвани, но не всички с цената на всичко, за разлика от политиците.
Но
за прокуратурата и съда изкушението да се харесат – без значение дали на властта или на общественото мнение, е направо разрушително
Спомнете си Враца през януари – след смъртта на 18-годишния Тодор на улицата при спречкване с двамата братя Дамянови. За да влезе в синхрон с общественото мнение, което вече бушуваше гневно на площадите срещу убийците, във Враца бяха изпратени седем /седем!/ върховни прокурори. В града приповдигнато пристигаше самото възмездие и телевизиите се надпреварваха да транслират – умишлено убийство по хулигански подбуди, същото което скандираше площадът. Аз си спомням местният прокурор, който мрачно наблюдаваше митинга докато чакаше медицинската еспертиза и отказваше коментар на връхлитащите го медии с думите: “Започнем ли да обвиняваме, за да да се харесаме на вас или на площада, с правосъдието е свършено”.
А още по-страшно е когато поискаме да се харесаме на майките, които са загубили децата си. Освен разрушително за правосъдието, то е и греховно.
Източник: в. Дневник
