Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Коя е сметката, която не бихме искали да платим? За това ни кара да се замислим кампания на Асоциацията на пострадалите при катастрофи. За цената на пътния инцидент, предизвикан след употребата на алкохол и за едноименната кампания ще разговаряме с председателя на Асоциацията Владимир Тодоров. Нека първо да припомним, че „Касовата бележка, която всъщност не искаш да платиш“ цели да стресне шофьорите, употребили алкохол, като за целта в някои от питейните заведения, заедно със сметката за консумация идва и така наречената сметка за катастрофата. Как
реагират хората, когато получат сметка за 15 хиляди лева например?
Владимир Тодоров: Тази кампания се осъществява съвместно с Лигата на отговорните. Това са заведения, които са отговорни към сервирането на алкохол и спазват законовото право да не сервират алкохол на лица под 18 години. Съвместно с тях стигнахме до идеята, че трябва да покажем на хората какво ще платят, ако се качат пияни зад волана. Не се знае, че когато те хванат да шофираш пиян, застраховка „Автокаско“ и застраховка „Гражданска отговорност“ не важат и всички щети, всички материални, нематериални, които се нанасят са за сметка на пияния водач. Също така много малко се знае, че увредената инфраструктура, смачканите мантинели, счупените чужди автомобили, престоят, ако има такъв на пострадал човек и той отиде в болница, лекарствата, рехабилитациите, всичко това се плаща от пияния шофьор и всъщност алтернативата е или да платим едни 15-16 хиляди лева или просто да си вземем за 10-15 лева такси. Това искаме да обясним на тези хора, които се забавляват. Реакцията между другото наистина е много стряскаща, започва едно обяснение: „Ама вижте, има грешка, аз не съм пил толкова…“, след което като се зачетат в обяснителните редове, те хората разбират, че това всъщност е едно предупреждение към тях.
Водещ: Ако това е предупреждение, мерките срещу пияните водачи съвсем на сериозно бяха затегнати с някои от последните законови промени, докато все още имаше парламент. Какви са вашите наблюдения, има ли ефект във времето, в което те действат?
Владимир Тодоров: Лично аз бяха голям радетел за свалянето на регистрационни табели, то се извършва в два случая – когато имаме пияни шофьори и когато имаме шофьори без книжка. Вече има стотици такива случаи. Радетел съм, защото това наказание се случва веднага, няма отлагане, няма обжалване, няма призовки и всъщност пияният шофьор веднага е свалян от автомобила и трябва да продължи пеш, освен това колата му остава „на трупчета“, разговорно казано, за 12 месеца. Така че аз съм убеден, че специално тази мярка срещу пияните шофьори, а именно свалянето на регистрационните табели ще има сериозен ефект.
Водещ: Имахте среща с представители на политическите сили, някои от които и кандидати за следващия парламент, обединихте се около тезата, че е необходима цялостна промяна на Закона за движение по пътищата и по-конкретно той да бъде разделен на три. Нека да дадем повече подробности за тези 3 части и да кажем защо според вас е важно да се случи така.
Владимир Тодоров: Да, нашата организация организира първия може би такъв подобен дебат, който е специализиран на тема „Пътна безопасност“. Отзоваха се основните политически сили, за мое щастие нямаше прекалено много политика и политически нападки, имаше експертност. Всъщност народните представители, тези които ще станат такива, осъзнават, че не е толкова важно от коя партия си, защото всеки може да попадне под колелата на автомобил. В това, в което имаше единомислие е, че този закон, който в момента съществува, той не е ефикасен, защото в него са сложни изключително разнопосочни неща и най-общо законът трябва да бъде разделен на 3 части. Първата част ще бъде само за правилата за движение, втората част ще регламентира шофьорските курсове, как да се държат изпитите, какво да се включва в изпитите методика на обучението и третата част ще бъде свързана с автомобила, опасните товари, правилата за професионалните шофьори. Така че, когато най-масовата категория B се яви на изпит за шофьорска книжка, той да не трябва да учи натоварването на средната ос колко е, а просто да си знае правилата за движение и това да му бъде достатъчно. Друго нещо, около което се обединиха всички представители на политическите партии беше, че трябва да се рестартира, така да се каже, фондът за глобите, а именно, че парите от глоби трябва да се събират в един специален фонд и от там те да се използват за нови камери и за превенция. За съжаление от една страна ние губим около 2 милиарда лева годишно от пътни катастрофи, но в същото време нула лева държавни средства се инвестират в превенция, така че тези средства от глоби ще бъдат насочени целево в тази и третото нещо е камери. Истината е, че скоростта се контролира с технически средства в държавите с най-добри резултати, а при нас има много малко камери. В момента има 148 камери, не е ясно колко от тях работят. Трябва да се закупят поне 400, за да има насищане на камери, а от там вече спадането на скоростта.
Водещ: Предстои да видим дали наистина политическите сили, които се обединяват около всичко това ще изпълнят ангажимента си след изборите, но сега искам да насоча вниманието ви към една тревожна тема. Сдружение отчита, че България остава далеч от целите за намаляване на жертвите на пътя, вие съгласен ли сте с тази теза и ако да на какво се дължи това?
Владимир Тодоров: Разбира се, беше поставена цел 2020 година да намалим жертвите, спрямо 2010 година, но това в България не се случва. България продължава да бъде на първо място в Европа по брой на загинали, отново сме водачи в черна статистика, 95 души на 1 милион население, като най-добрите европейски държави, например скандинавските са с 25-28 души на 1 милион, ние сме 95, виждате разликата е 3 пъти. Дължи се на това, че пътната безопасност не е приоритет на държавата, реагира се след някоя сериозна тежка катастрофа, някакви мерки се взимат, те се взимат от КАТ обикновено, само че „Пътната полиция“, тя се занимава с пътния контрол, тя не може да се занимава с превенция, тя не може да се занимава с инфраструктура, не може да се занимава с обучението на водачите. Тези неща са извън нейните приоритети и те са много важни и тук трябва между другото, когато на срещата на дебата с политическите сили се заговори и за държавен орган, който да провежда държавната политика, защото в момента няма такъв, тази тема е разпръсната между 5-6 министерства.
Водещ: Има ли съгласие около този орган и какъв ще е той евентуално?
Владимир Тодоров: Може да бъде Държавна комисия по пътна безопасност. Има различни модели, който работят в Европа, може да е към Министерството на транспорта. Нашата идея е, че по-добре да бъде самостоятелен орган, освен това има начини за финансиране, които няма да ударят по джоба на данъкоплатеца, да се събират пари от застраховки или от технически прегледи, има различни подходи. Без такъв координиращ център няма как да се случат нещата, защото пътната безопасност е една мозайка от различни проблеми, започващи от училище, пред курсове, през методика на обучение, тези курсове книжки, купуване на книжки, изпити, след това минаване през автомобила, сервизната дейност е много важна и тя също беше засегната. Има много нерегламентирани сервизи, там е пълен хаос, по отношение на административно-наказателната дейност, също нещо, което е много сериозно за мен от водещите неща, че глобите продължават да не се събират и те са някакви хиляди левове, но в крайна сметка, когато не се събират ефектът е нулев. Има хора наказани с по 15-20 хиляди лева, които дължат, но никой не си прави труда да ги събира. Там има много сериозни пропуски, така че всички тези проблеми, ако бъдат оставени по сегашния начин, те няма да се решат. За мен е нормално да се появи държавен орган, който да координира тази политика в сферата.
Източник: Фокус
