На специална церемония в Гранд Хотел София, Дарик радио представи избраните в първия по рода си проект у нас „40 до 40” пред приятели, партньори, представители на бизнеса и културата.
Дарик стартира инициативата „40 до 40″ в началото на октомври 2013 г. Идеята бе да бъдат отличени онези българи, които променят статуквото с работата си и вдъхновяват с идеите си. Номинации можеше да даде всеки на официалния сайт на проекта 4040.dariknews.bg. Сред избраните финалисти има хора от различни сфери – учители, предприемачи, бизнесмени, хора на изкуството, архитекти, музиканти. Младите лидери на България разказват своите истории в ефира на Дарик радио от декември насам.
В журито на проекта „40 до 40″, председателствано от Радосвет Радев, участваха още Максим Гурвиц, Гергана Паси, Катя Буюклиева, Валентин Георгиев, Боян Бенев, Алекс Нестор, Първан Симеонов, Петя Димитрова, Румен Янчев, Жечко Кюркчиев.
Сред отличените в проекта на Дарик “40 до 40” е Владимир Тодоров, председател на УС на БАЗК.
Преди да се посвети на тази кауза, Владимир работи няколко години в Комисията за финансов надзор и специализира във фондовите борси на Ню Йорк и Чикаго. След това провокиран от трагедията на пострадал при катастрофа близък човек, преобръща живота си, като го посвещава на хора, изпаднали в подобна ситуация.
През последните осем години той подпомага реализацията на десетки кампании за пътна безопасност, по време на които се поставят шокиращи билбордове, монтират се смачкани автомобили по пътищата, прожектират се видеоматериали на ученици, боядисват са пешеходни пътеки, монтира се брояч на катастрофи, провокират се промени в закони. И най-важното – темата за пътната безопасност се утвърждава като изключително важна за обществото.
Какво струват всички усилия за засилване на мерките за безопасност по пътищата и какво предстои да бъде направено – за това е следващият разговор с Владимир Тодоров в ефира на Дарик.
Представяме Владимир Тодоров, който в студиото ни гостува заедно със синовете си.
Владимир Тодоров: Да – това са Боби и Тео. След интервюто заедно ще отидем да поднесем цветя на паметника на Опълченците. Това е наша добра традиция и мисля, че всяко семейство е хубаво да я спазва на този празник. Да бъде с децата си, да им показва историческите паметници, да гледат заедно исторически филми.
А къде е майка им?
Владимир Тодоров: Пътува за Индия. Тя се занимава с йога.
Интересуват ли се от Националния празник? Задават ли ти въпроси, свързани с днешния 3-ти март?
Владимир Тодоров: Интересуват се. Боби има карта за “100-те национална обекта” и с голям ентусиазъм я попълва и подпечатва. Много е запален. Миналото лято посетихме връх “Шипка”. Разгледахме и музея. За мен Освободителната война е най-романтичният период от българската история. Само на “Шипка” човек може да усети героизма на онези 7000 опълченци, които са спрели 30 хилядната армия в тази решаваща битка, в която сме имали важно участие и свободата не ни е дарена.
В момента в социалните мрежи тече голям дебат на тема какъв празник е “3-ти март”. Има крайни мнения – че това е руски празник, победа на руската армия, а не на България. Какво мислиш?
Владимир Тодоров: Във всяка война има геополитика. Когато националните интереси съвпадат с геополитиката или с интересите на някоя от великите сили, ние можем да се възползваме. В това няма нищо лошо. Добре е да се отбележи, че ако не беше Априлското въстание, нямаше да има Освободителна война. Пламъкът и искрата са запалени в Копривщица. Цариградската конференция, състояла се след потушаването на Априлското въстание и обявяването на войната, са вследствие героизма на българите. За разлика от други балкански държави ние не сме имали силата и ресурса сами да постигнем своето освобождение, но пламъкът е запален в Копривщица. Много е интересна историята, свързана със Самарското знаме. Два пъти то минава през цяла Русия, осветено е на много места и когато го подаряват на българските опълченци, това показва отношението на руснаците към поробените братя славяни.
Да се върнем към участието ти в проекта на Дарик. Ти си един от избраните като председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. Кога се създаде тази асоциация?
Владимир Тодоров: Преди осем години.
Твоя ли е идеята? Твой проект ли е?
Владимир Тодоров: Имам лична история. Моят баща е пострадал при катастрофа и съм преживял целия ужас на това твой близък да е в болница. Да не знаеш какво се случва и да имаш упование единствено в Бог. Това, което са преживели мнозина пострадали, съм го преживял и аз. Тогава нямаше защитни организации и с две мои близки приятелки решихме да учредим тази асоциация. Тя работи вече осем години и вярваме, че благодарение на нашите усилия катастрофите по пътищата намаляват.
Как помага асоциацията на пострадалите?
Владимир Тодоров: Първоначално шокът е много силен. Когато един човек претърпи катастрофа, това е катастрофа за цялото му семейство. Животът изведнъж се променя за всички. Първо помагаме с това да успокоим близките. Оказваме им морална подкрепа. След това се завърта цялата бюрократична машина, свързана с пътна полиция, медицинско обслужване… и в целия процес, ако няма някой, който да те съветва и да те въведе в процедурата, се чувстваш загубен. Това е едната страна на дейността ни – да подпомагаме, да съдействаме и да консултираме. Другата е свързана с превенцията. През осемте години от съществуването ни сме участвали в поне десет кампании, свързани с превенцията – поставяне на билбордове, излагане на смачкани коли, екрани…
Откъде намирате финансиране?
Владимир Тодоров: Това за съжаление е най-трудното, средствата – за разлика от други държави – са крайно недостатъчни. В Америка например, когато организацията получава финансиране от физически или от юридически лица, всички дарения са освободени от данъци. В България няма такава практика. Даренията не се признават за разход, което създава затруднения. Затова търсим алтернативни начини за финансиране – кандидатстване по проекти. Получаваме подкрепа от Столична община и от посолството на Холандия. Партнираме си с Червения кръст и със Съюза на българските автомобилисти.
Как работите с другите градове в страната?
Владимир Тодоров: Имаме представителства и доброволци в 20 града.
Как хората могат да се свържат с вас?
Владимир Тодоров: Отворихме горещ телефон 0700 17 112. Всеки може да позвъни и на цената на един градски разговор да получи съвет. Понякога след позвъняване отиваме и на място, зависи от случая. Преди няколко месеца създадохме проект “Спешно здравно досие”. Това е интересна програма, съдържаща 13 най-важни медицински показатели като алергии, кръвна група, прием на лекарства, наличие на диабет. Те за синтезирани в една карта – пластика. На задното стъкло се поставя стикер и при инцидент медицинските екипи знаят как да реагират. На тази карта освен тези показатели има телефон на близките и на личния лекар. Оказва се, че много хора умират поради липса на такава медицинска информация. Този проект се осъществява с подкрепата на Министерството на здравеопазването. Надявам се, че ще добие популярност и че повече хора ще се възползват от него.
Това е един вид черна кутия?
Владимир Тодоров: Точно така. Съдържа информация за шофьора с неговите здравни параметри. Ако той не е в състояние да обясни, в рамките на секунди медицинският екип получава необходимата информация.
Доколкото съм информиран, имате активно участие в Закона за движение по пътищата?
Владимир Тодоров: Да. Участваме в няколко работни групи.
Какво предстои?
Владимир Тодоров: Говори се, че ще има нов закон. Работи се върху него, но не се знае колко време ще отнеме. Законът няма да бъде напълно нов. Нашата цел е да обърнем внимание върху проблема с младите шофьори. Те придобиват свидетелство за правоуправление, но не са готови за пътя. В белите държави има преходен период, когато младият водач е на специален режим. Към него има по-завишени изисквания – да шофира с придружител, да не кара сам вечер, да не превозва повече от двама души. През този преходен период той трябва да натрупа стаж от 5 – 6 – 10 000 километра, за да придобие важни умения.
Това как би могло да бъде контролирано?
Владимир Тодоров: Както вече казах, през първите шест месеца младият шофьор трябва да има придружител до себе си, да не шофира нощем. Надяваме се това да се случи и в България. Основните ни усилия са да накараме родителите да разберат, че когато детето им вземе книжка, това не означава, че вече е добър шофьор. За младите е характерно, че търсят емоции и висок адреналин, за да се докажат. Няма нищо лошо родителят да подари кола на порасналото си дете по случай завършване на средното му образование, стига да знае, че трябва да отдели не само пари, но и време, за да му предаде своя опит.
Обичаш да пътуваш до Далечния Изток. Какъв е поводът?
Владимир Тодоров: Най-вече туризъм.
Децата пътуват ли с вас?
Владимир Тодоров: Понякога да – но на по-близки разстояния – Турция, Гърция.
Любимите ти спортове са каяк, бързите води…
Владимир Тодоров: Обичам екстремните преживявания. Спускаме се по Струма, пробваме се и по река Арда. Не обичам височината, повече ми харесват екстремните водни спортове.
Да се върнем отново на темата за пътищата. Имаме редовен слушател – Ангел Желев – който често ни задава въпроса: Какво се случва с прословутия фонд, чрез който се набират средства от глобите по пътищата?
Владимир Тодоров: В момента са събрани над 20 милиона лева.
Получавате ли информация от тези, които отговарят за този фонд?
Владимир Тодоров: Този фонд се администрира от МВР. Парите трябва да се използват за превенция, но все още няма разписана процедура как да се случва това. Тази година част от парите ще бъдат използвани за купуване и инсталиране на нови камери, което е добре. Една от предпоставките за намаляване на катастрофите са стационарните камери. В средносрочна перспектива трябва да се мисли и за финансиране на нашата организация и други подобни асоциации.
Според теб има ли някаква непрозрачност в управлението на този фонд?
Владимир Тодоров: Парите не се изразходват, защото няма разписана процедура. Сега Върховният съд отмени глобите за нарушения, уловени от мобилните камери. Това е доста странно тълкуване. Според върховните съдии, ако е заснето нарушение с мобилна камера, пътен полицай трябва да догони нарушителя и да го спре. Не може да ти бъде изпратен фиш по пощата. Аз лично не виждам разлика в това дали фишът ще ти бъде изпратен по пощата или ще ти бъде връчен лично. По-правилно би било да се сложат знаци, които да сигнализират, че там се извършва проверка. В целия свят се процедира по този начин.
Основният повод за оспорването на тези актове е, че не си предупреден, че ще има такава проверка. Какво мислиш по този въпрос?
Владимир Тодоров: Според мен се отива в другата крайност – да бъдат изключени. Ще ви разкажа една случка. С пътна полиция направихме обход от граница до граница и констатирахме, че има над 200 такива места. Оказа се, че в България е по-трудно да свалиш един знак, отколкото да свалиш правителството. Трябва да се прави нов проект, после да бъде узаконен… Съществува тежка бюрократична процедура, за да свалиш един знак от 60 км/час и да го коригираш на 90.
Виждал съм хора да поправят цифрите на знаците с черен спрей. Как гледаш на това?
Владимир Тодоров: Това е заради отношението на правителството към този проблем и нежеланието им да сменят тези знаци. Самата държава е създала такива безумни правила, които ограничават шофьорите.
Какво би станало, ако скоростта на прав участък се промени от 60 на 80 км/час? Ще се намалят задръстванията…
Владимир Тодоров: Точно така.
Четем, че броят на загиналите на пътя е намалял с 40% – за колко години се е случило това?
Владимир Тодоров: За последните три години. Това беше едно от малкото позитивни неща, случили се в тази държава. Спасили сме над 1000 души. Като икономически ефект това – по данни на Европейската комисия – са около 2милиарда лева.
Има и друг проблем. В малките населени места няма пътна полиция и съответна проверка. Хората пийват в едното село и решават да отидат до другото с колата си. Често пъти тя се обръща или се блъска в дърво. Такива катастрофи там има много. Как ще се реши този проблем?
Владимир Тодоров: Това е следващата стъпка – да обхванем по-малките населени места. Извън конкретната тема искам да разкажа едно интересно преживяване. Със съпругата ми бяхме поканени от Американския сенат на молитвената закуска във Вашингтон. Бяхме шестима българи. Поканата идва от американска страна и затова не мога да коментирам кой, как и по какви критерии е бил избран. Но искам да разкажа за философията на това събитие. Имахме индивидуални срещи с няколко американски сенатори, на които те ни разказаха за своя опит. Например всеки вторник малка група от три до деет души се събират на закуска. Те са от различни партии. Има едно единствено правило – на тези закуски не се говори за политика. Говори се за бизнес, както и за лични неща. На края на тази закуска всички се хващат за ръце и се молят за нещо конкретно. След това влизат в пленарната зала, където са политически опоненти. Те си остават политически опоненти, но възприемат опонента си като човешко същество. Той не е враг, а един нормален човек, който има същите болки и мечти. Може би това прави тази нация велика, защото общата закуска малко или много ги сплотява и обединява. Надявам се философията на тази молитвена закуска да бъде пренесена и в нашия свят. Да има толерантност и уважение към другия. Мисля си, че ако нашите политици направят опит в това отношение, ще бъде много по-добре за всички.
Благодаря ти за това гостуване. Почувствах те близък, защото разговаряхме по теми, които вълнуват всички ни.
Владимир Тодоров: И аз благодаря. Благодаря, че акцентът беше върху пътната безопасност, защото съм убеден, че чрез медиите тази тема достига до много хора – на съзнателно, и на подсъзнателно ниво.
