Ако има предложение, на което не можеш да откажеш, Молитвената закуска във Вашинггтон е едно от тези събития. Поканата идва директно от Конгреса на САЩ и тази година имах щастието да присъствам на това историческо събитие с още двама българи – Пламен Нунев и Цветан Цветанов, заедно с нашите съпруги.
Историята започва през 1935 г. в Сиатъл, където общински съветници и местни бизнесмени се събират на закуска, за да търсят начини да се справят с проблемите на техния град. През следващите месеци и години се появили и други подобни групи в щата Вашингтон, на юг до Сан Франциско, на изток до Чикаго, Филаделфия и Бостън, а през 1942 г. достигнали и до Вашингтон. Групи за закуска се заформили в американския Сенат и Камарата на представителите на САЩ.
Днес тази идея на хора, които се събират, за да се окуражават взаимно и да се сдружават, за
да открият
“по-добрия начин”
се е превърнала в основа за създаването на малки групи в повече от сто и осемдесет страни на всички континенти.
Тази година се проведе 62-рата национална молитвена закуска с президента на САЩ Барак Обама. Първата – през 1952 г. – е била с Дуайт Айзенхауер. На подобни закуски са присъствали Филип Димитров, Антон Станков, Димитър Коруджиев, Ремзи Осман, Бойко Борисов, Антон Гинев, Пламен Нунев, Бойко Славчев, шефът на затворите Петър Василев, отец Николай Георгиев…
Самата закуска се провежда в огромния хотел “Хилтън”, специално построен за целта, за да може да посрещне над 3000 души от над 140 държави, седящи на кръгли маси. Молитвената закуска не е християнско религиозно събитие. На нея присъстват мюсюлмани, индуси, будисти, евреи, християни. Всички се обединяват около принципите на Исус, залегнали и в Корана, и в Стария Завет и в Библията. А те са много прости и общовалидни. Според Писанието, летопис на Йоан 21, Исус поканил няколко от своите приятели да се присъединят към него на брега на Иберийско море. На тази закуска той демонстрирал Божията сила чрез изобилен улов на риба; Божията любов чрез помирението си с Петър, който го отрекъл; и ненадминатата важност на събиранията на хора, които се хранят, сдружават се и се молят заедно.
Отделно в програмата на всеки присъстващ има индивидуални срещи със сенатори и конгресмени, има и срещи по регионален принцип. Ние се видяхме и запознахме с представителите на някои балкански и европейски държави. Съпругите имат отделна “женска” сбирка. Отговорността на жените също е много голяма. Ролята на семейните ценности трябва да се пренесе в обществото.
Не мога да не спомена и за срещата ми с уникалния Ник Вуйчич, човека, роден без ръце и крака, който на 32 г. е постигнал толкова, колкото ние не можем за 10 живота…
Изключително силно впечатление оставиха у мен срещите с американски конгресмени. Напълно земни и достъпни хора. Самият допуск до сградите на Конгреса и Сената на САЩ за нас е уникален. Никой не те пита къде отиваш, никой не ти иска документи, покана или пропуск. Само минаваш на скенер за оръжие и влизаш в Сената или в Конгреса на САЩ. На таблото намираш стаята на сенатора или на конгресмена и си при него без формалности или затруднения. Самите конгресмени ни обясниха, че в превод мястото, където те работят, се казва “Къщата на народа” и влизането в нея е либерално. Това, което най-силно ме впечатли, не е голямата сбирка и закуска с президента Обама, а точно тези срещи с конгресмени и сенатори. Всъщност от тях проумях философията на молитвените закуски. Всеки вторник малки групи от 3 до 7-8 души от различни партии се събират да закусват заедно. И тук има едно-единствено правило:
не се говори
за политика
Обсъждат се лични и семейни неща, а накрая всички се молят за нещо конкретно. Така тези политически противници, които в пленарната зала се противопоставят и критикуват, за час седмично са един до друг, подкрепяйки се в трудни моменти. Това идва да покаже, че взаимното уважение, зачитането на личността на политическия опонент и толерантността са ключ към силната и сплотена нация.
*Авторът е председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.
