Можеш да си докараш онлайн кола от САЩ, а за “Гражданска отговорност” чакаш стикер по куриер, казва
председателят на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров
Венета Начева
– Г-н Тодоров, в момента върви избор на нов председател на Комисията за финансов надзор (КФН). Според Вас другите от ръководството трябва ли да останат?
– Заедно с председателя на КФН Стоян Мавродиев трябва да си тръгне цялото ръководство на комисията заедно с отговарящия за застраховането Ралица Агайн. Тя защитава лобистко статукво, застанало на пътя на прогреса – говоря за битката срещу зеления стикер на застраховката “Гражданска отговорност”, която водихме в полза на онлайн полицата. Застрахователният надзор в момента е неефективен. Регулаторът няма желание да защитава интересите на хората, там цари безхаберие. Отговорите по жалби на застрахованите са стандартни – водете дела. Всички регулатори в България имат проблеми, но там няма административен и експертен капацитет. Такива лобистки предложения, вместо да развиват услуги в помощ на гражданите, ги стопират. Надзорът трябва да защитава потребителите, но той не ни пази от застрахователите, пази себе си, пази едно статукво.
– Наскоро обявихте стряскащи данни за половин милион автомобила без застраховка “Гражданска отговорност”. Вие бяхте сред хората, които упорито се бориха срещу “зеления стикер”. Виждате ли връзка?
– В новия кодекс по застраховането се допуснаха сериозни недоразумения, най-вече с онлайн застраховането. По проекта, подкрепян от КФН, имаше изрична забрана за онлайн застраховането, без никакви смислени аргументи. Абсурдно е в днешно време онлайн да можеш да си поръчаш автомобил в САЩ, да го доставиш до България, да си платиш митата, а да не можеш да си купиш застраховка за него.
Стикерът беше нужен до преди 3 години. От тогава всички полицаи имат таблети и онлайн е видно по регистрационния номер дали автомобилът има задължителна застраховка. Има и много фалшиви стикери и никой полицай не се доверява на лепенката. Впрочем, досега системата на Гаранционния фонд не е пробита, не е манипулирана и за това можем да поздравим хората там. Затова влязохме в остра конфронтация с Ралица Агайн. От Министерството на транспорта ни подкрепиха, че е безумие да забраняваме онлайн услуги, при условие че искаме като общество да развиваме именно това. Имахме подкрепата и на евродепутати. Но в закона остана записан и действащ извратен български вариант – разрешаваме онлайн сключването на застраховка, разрешаваме плащането с карта, но по куриер трябва да ви изпратят полицата и стикера. В резултат малко хора реално прибягват до онлайн полиците.
– За колко стикера говорим?
– Около 5 милиона по 1.40 лв. Значи бизнесът е за 7 милиона лева годишно. А стикерът тържествува от 10 години. Има ненужни стикери и при техническите прегледи. В сайта на ДАИ също всеки може онлайн да провери дали има технически преглед.
– А какво става със системата “Бонус-малус”?
– От 10 години говорим за нея – тя има пряка връзка с пътната безопасност. Един пътен хулиган, като направи тази година 5 нарушения, догодина полицата за “Гражданска отговорност” трябва да му струва 5 пъти повече. Но г-жа Агайн не подкрепя и тази система – тя твърди, че пазарът трябва да е свободен. В кодекса се прокара някаква разпоредба, че ще пишат наредба. Но кога ще се появи тя, не е ясно. За 10 години хората направиха електрически автомобили, ние още ходим по дърветата и ядем бананите с обелките.
Така че отново се връщаме на проблема в КФН по отношение на застрахователния надзор – той “отгледа” голямо недоверие у хората, вместо да повиши застрахователната култура или нивото на “Гражданска отговорност”. Благодарение на вече бившия кадър на КНФ Борислав Богоев беше въведена електронната полица, беше направена системата онлайн. Това си е революция – преди ходеха с едни кочани и имаше много измами на мними застрахователи. Сега трябва да се въведе и онлайн щетата, за да се затвори кръгът и да няма измами.
– Това в другите страни от ЕС въведено ли е? Например в Румъния, с която много обичаме да се сравняваме?
– Там, като минеш Дунав мост, не ти поставят например стикер за винетка на стъклото, а ти въвеждат регистрационния номер и се следи с камери. Като превишиш скоростта, камерата те засича. Интересно е и как научиха шофьорите да спират на пешеходни пътеки. Извикаха 3000 полицаи в Букурещ и ги поставиха за наблюдение след 3000 пешеходни пътеки. Приеха закон и казаха – който не спре, му вземаме книжката за месец. За месец събраха десетки хиляди книжки, след което в Румъния вече всички спират на пешеходна пътека.
– По отношение на пътната безопасност в Закона за движение по пътищата се записват по-високи глоби. Това решение ли е?
– Не. И затова имаме няколко идеи за решения на наболели проблеми, които предлагаме. Първото е промяна на подхода. Проблемът не е в повишението, а в събираемостта на глобите – над 50% не се събират. Това води до усещане за безнаказаност. Един хулиган с 10 нарушения за годината, на когото нищо не му се случва, става още по-нагъл. Ако успеем да санкционираме дребните нарушения, няма да има тежки. Но затова трябва да променим законите.
Лошото е, че в Народното събрание Законът за административните нарушения и наказания е възприет като свещена крава. Той е от 1969 г. и въвежда безумни норми – ще ти напишем акт, ти ще напишеш възражение, след месец началникът на КАТ ще ти издаде наказателно постановление, след това ще ангажираме една кохорта полицаи да ти го връчат, пък ти ще се криеш и няма да отваряш, пък ще дойдат 6 пъти до вас. Ако случайно ти връчат акта, имаш триинстанционно съдебно обжалване, държавата ще ангажира прокурор и съдия, ти – адвокат, ще викат полицая, съставил акта, да каже помни ли какво е било. В крайна сметка, ако съдът го потвърди, влизаме в процедура по принудително събиране. Но НАП при глоба за под 50 лв. го оставя да отлежи – не го дава на частен съдебен изпълнител. В крайна сметка държавата, за да събере 50 лв. глоба, харчи поне 300-400 лв. Това е уникална държава. Няма друга такава – толкова безхаберна към парите си.
Само че това несъбиране на глоби води до отнемане на човешки животи. Защото ако глобиш някого за превишение на скоростта при гонка от София до Бургас, следващия път той ще се замисли дали пак да се хване на бас. А за 360 км по това трасе има камери на 3 места. И опираме до другия въпрос – за камерите. На всеки министър предлагаме – за да има по-малко катастрофи, парите от глоби по нарушения на камерите да се събират във фонд и тези пари да отиват отново само за нови камери и за превенция. Елементарно. Идваха испанци, белгийци, холандци да ни съветват и питат: абе, хора, ние се издържаме от глоби, вие защо не го правите. А ние казваме – защото парите влизат в общия бюджет на МВР и потъват там. Това предлагаме на всеки нов министър, като се разглежда бюджетът в края на годината. Отговорът е: сега не може да се вземат пари от този фонд. Оказва се, че фонда го има на книга, но няма разписана процедура за управлението му.
– Излиза, че държавата не може да си управлява парите от глоби?
– Да. Имам чувството, че само ако премиерът разбере това, проблемът ще се реши с два телефона. Но защо трябва в тази държава така да се решават въпросите? Преди години Столичната община приложи наше предложение за повдигнатите пешеходни пътеки – промениха наредбата, въпреки че всички обясняваха как не можело да стане. Преди загиваха по 100 души годишно в София, сега са 50. Статистиката е красноречива. Става дума за политическа воля. Простичко е.
– Това ли е начинът – да се стигне до някого в управлението?
– Е, понякога има и по-добра чуваемост. Но ето и още една много странна история, която разказаха полицаи. Обръщам се към министър Румяна Бъчварова. На 5 юли беше празникът на полицията. Всяка година традиционно се награждават полицаи, обикновено с почетен знак на МВР. Но тази година той е виртуален – получава се телеграма за това кои трябва да се наградят, а началникът само ги тупа по рамото и казва: момчета, вие сте наградени, ама медалът ще е от тиква. Звучи жалко и обидно за отношението на държавата към тези хора, които трябва да защитават сигурността ни, живота ни.
– Какви други предложения имате към администрацията?
– Как да се събират средства за поддръжка за мостове и тунели – критични и скъпи съоръжения с много катастрофи. Предлагаме те да се изведат със специален статут на стратегически пътни обекти, да се поставят камери за следене на скоростта. Ако се промени законът, целево парите от глоби за нарушения могат да отиват за поддръжка на тези съоръжения. Със събраните средства може да се прави вентилация, аварийни изходи, изолации, осветление, интелигентни решения – като има катастрофа, колите да се спират.
– Но камерите на пътната агенция например не са вързани със системата на “Пътна полиция”.
– Да, едната ръка на знае какво прави другата. Защото проектът, по който са монтирани тези камери, предвижда само броене на трафика, в него не е записано да следят нарушения на пътя.
– А колко се събират от пътни глоби?
– Около 25 млн. лв. годишно. И те могат да се вложат в поддръжка на съоръженията.
