-Г-н Тодоров, получихте „Златният ритон” – голямата награда, която се дава само на един измежду достойните българи за 2008г. Връчват я в. „24 часа” и БНТ за изключителна работа в полза на другите.
-Да ме поздравят с наградата се обадиха десетки – приятели, познати и мнозина, на които сме помогнали. Благодаря на „24 часа” за наградата и за това, че вестникът е изключително активен на тема пътна безопасност. Благодарение на него много от пострадалите в катастрофи, нуждаещи се от подкрепа, са разбрали за съществуването на нашата асоциация. Петимата, които ме ниминираха за наградата са от тях. Признанието за мен е признание за каузата. Оказа се, че гражданските организации са водещи в тази сфера, в която водеща би трябвало да е държавната политика.Зарова сигурно не е случайно, че наградата се печели от неправителствена организация. Призът е не само за моите лични усилия, а и за усилията на всички хора, които се занимават с пътна безопасност в България. Благодаря на колегите, с които работим в асоциацията, на всички лекари и психолози, които ни сътрудничат, на партьорите ни от БЧК. И особено на органите на КАТ, които въпреки ограничения си ресурс винаги са на първата линия.
-Какво е усещането да си сред 25-има достойни?
-Церемонията по награждаването беше изключителна. В залата усещах концентрация на добра енергия. Усещането, че доброто е сред нас, витаеше във въздуха. Бих я сравнил с молитвената закуска при американския президент, на която той кани 3000 души от цял свят и заедно се молят за доброто. И така го провокират. Същото прави и „24 часа” – провокира хората да бъдат добри.
Всички, които получиха награди като достойни българи, бяха достойни за „Златният ритон”. Доброто е едно, макар да има различни лица. Нима може да се каже кое е по-голямо – това на ученика, спасил момиче от удавяне, на учителя, който прави от учениците си добри хора или на полицая, който е готов да жертва себе си?…
-Как стигнахте до идеята да създадете организацията, която да се занимава с проблемите на жертвите при катастрофи?
-След лична драма. Баща ми претърпя тежка автомобилна катастрофа, през 1992г. край Сливен. Блъсна се в камион. По чудо оцеля в болницата. Лекарите бяха категорични, че едната ръка трябва да бъде ампутирана и дори бях готови за операция. Той е юрист, знае правата си, и възропта, че без съгласието му операцията не можа да стане. Преместихме го в университетска болница в Пловдив. Тук успяха да спасят ръката му. Покрай тази катастрифа се сблъскахме с проблеми, за които не сме и предполагали – операции, рехабилитации, административни неуредици с КАТ и застрахователи и т.н. Тогава осъзнах, че хората, които са преживели подобен ад, не познават правата си, не знаят какви са сроковете на полицейското разследване, как да получат информация за хода му, не знаят дори след пътен инцидент откъде да приберат личните вещи на жертвата. Преди 4г. заедно с още няколко приятели юристи учредихме асоциация с такава насоченост.
-Какви са приоритетите ви на работа?
-Усилията ни са насочени главно към превенция на пътя – да има по-малко загинали и по-малко катастрофи. Лошото е, че държавната политика в тази сфера е непоследователна и недостатъчна и затова всяка година около 1000 загиват при пътни инциденти. В България има 30 места, където всеки ден става катастрофа, но никой не иска технически средства да се оправят тези невралгични места. На втори план активно работим по проблемите на всеки пострадал на пътя. Като се започне от болничния му престой до проблемите с дознанието, застрахователите, трудовите му права, психологическа и правна защита пред съдебните органи, събиране и оформяне на документалните досиета. Всичко това напълно безвъзмездно и безплатно. По тези проблеми асоциацията ни дава ежедневно консултации – лично, по телефона или чрез интернет. Посещаваме пострадалите по болниците и домовете им.
-Кои са най-интересните случаи от практиката ви?
-Досега сме помогнали на над 560 човека, а със съвети сме били в услуга на над 1000 граждани. През пролетта на 2007г. участвахме на кръгла маса по проблемите на пътната безопасност, организирана от „24 часа”. Там майка разбра, че делото срещу убиеца на дъщеря й е прекратено. Виновникът се измъкваше без наказание, а по време на инцидента е шофирал пиян и с висока скорост. Наехме безплатно адвокат на семейсвото. Разследването бе подновено от нов следовател. Той направи възтановка на трагедията и ексхумация на трупа. Така се доказа безспорната вина на шофьора. Прокурата му повдигна обвинение, а след няколко заседания съдът го призна за виновен и му наложи присъда. Работихме и по интернет случай в Шкорпиловци.Млад мъж остава парализиран от кръста надолуслед катастрофа. Изпада в депресия, губи мотиви за живот, няма онформация на каква фаза е делото срещу виновника за трагедията му. Получихме писмо от сестра му, тя ни описваше драмата. Изпратихме веднага наш адвокат в Варна. Той изрови целия случай. Оказа се, че делото е приключило преди месеци с условна присъда, но нашия юрист откри, че жертвата е имала права да получи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”. Влезнахме в контакт с застрахователя, постигнахме извънсъдебно споразумение и на парализирания мъж му бяха изплатени няколко десетки хиляди лева. С тях замина за Русия. Подложи се на присаждане на стволови клетки. Предстоят му още няколко операции, но вече има реален шанс да проходи и да се върне към нормален живот.
-По какви инициативи работите в момента?
-От началото на януари стартирахме съвместно с „Лукойл” и БЧК кампания за набиране на средства за деца пострадали при катастрофи. Отпечатали сме картички с детски рисунки, които се продават по бензиностанции. На 21 януари организираме пред сградата на съда мълчалив протест. Той е посветен на 18-годишния Боби. Автомобилен хулиган го уби на тротоара. Делото му не влиза в съда, а родителите му разбират, че случаят е приключил със споразумение. Особеното при този казус е, че присъдата не може да се обжалва и убиецът се измъква. Наше разследване установи, че виновникът е ползвал протекциите на магистрати, за да се отърве.
03юни
Source: вестник “24 часа”, 03.06.2016
