От 1960 г. България всяка година е била между трето и пето място в Европа на жертви на пътя от глава на населението. В България са загивали между 1000 и 1200 души, а между 8 и 10 хил са били ранените. Трайна тенденция, без изключение.
Трайно вече се използва и в друг контекст. От 2009 г. броят на жертвите пада почти двойно. Трайно. За сравнение – през миналата година те са били 599, а през 2009 г. – 901, или между 30 и 40% намаление. Иначе казано, за две години са спасени хора, колкото населението на малко село.
Причините за това намаление са комплексни – подобрената пътна инфраструктура, по-новите автомобили, повечето камери за контролиране на пътя, по-ефективната система за санкциониране на нарушителите на правилата.
По данни на Европейската комисия всяка държава губи между 1 и 2% от брутния си вътрешен продукт заради пътнотранспортни произшествия. Толкова са щетите за медицинско и социално обслужване, инвалидни пенсии, увреден автопарк, повредена инфраструктура. За България това е приблизително около 1 млрд. лв. годишно.
Според статистиката на пътна полиция причините за катастрофи остават непроменени. Това са несъобразена скорост (всяка скорост над тази, при която не е имало как да стане катастрофа), неправилно изпреварване и навлизане в насрещното платно. Неефективността на превенцията се дължи предимно на липсата на модерни технически средства за контрол и санкция, повече смислени кампании, които да въздействат на хората и които да носят разбираеми послания, по-добри пътища и по-добро обучение на шофьорите. Алкохолът е причина за тежки катастрофи при 5% от случаите (при 50% за несъобразена скорост), което е под 30 души годишно в страната. В повечето европейски държави средната стойност е около 10-15%, като на места достига до 20%
\”Все още имаме потенциал да намалим, като продължим да изграждаме системата за контрол в цялата страна, да се въведе фиш за преминаване на червено, да продължим с превантивната дейност, Освен това трябва да се наблегне на подобряване на инфраструктурата, обучението на шофьорите. Усъвършенствани технически прегледи също ще доведат до още по-голямо намаляване на пътниците инциденти\”, заяви още Стратиев.
Намалението е общо – загиват по-малко пешеходци и пътници. Подобрение не се забелязва единствено при мотоциклетистите. И това е световна тенденция. Именно това е новият приоритет на ЕК.
\”Като казвам водачи – малко или много те се съобразяват със скоростта, защото се разположиха камери. Като пътници – вече почти всички слагат колани, поне на предните седалки; като пешеходци – има все повече повдигнати легнали полицаи, а и тяхната култура се повиши\”, казва още Стратиев.
Камери, камери и пак камери
В Швейцария на 200 км магистрали има 500 камери. Те са основната причина за намалението на жертвите на пътя, защото имат контролен и превантивен ефект.
В България в момента има 164 камери – част от тях не правят снимка, но записват видео, когато има нарушение. Те са поставени там, където няма интензивно движение. Има 109 мобилни камери, които са монтирани в автомобилите и които правят снимка, докато обикалят из страната – те могат да заснемат всичко. Има 24 стационарни камери. Идеята е техниката да стигне някъде 400 радара в страната, а стационарните камери да бъдат около 170 (до 2014 г.). Тази година целта е да бъдат поставени още 40 камери.
\”Развивайки стратегията за техническите средства, мисля, че те ще бъдат толкова на често, че водачът би трябвало да се стряска, когато няма камера. Тя успокоява движението\”, смята директорът на КАТ Стратиев.
\”Друго революционно нещо, което се случи в България през последните три години, беше въвеждането на електронния фиш. Той е нещо много важно. Тръгваш за морето, караш си с превишена скорост, пет камери те снимат до Бургас. Всяка ти слага 100 лева глоба, ти ги получаваш вкъщи. И виждаш, че на отиване си 500 лева назад и на връщане си 500 лева назад. Тази система за електронен фиш е втората причина, която накара хората да карат по-бавно\”, разказва Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Според него най-голям ефект върху високата скорост имат именно камерите.
Да, магистралите
Една от основните причини, посочена и от Асоциацията на пострадалите от катастрофи, и от КАТ, е подобрената инфраструктура. Например за последната година с пускането на магистрала \”Тракия\” до Ямбол в Стара Загора са регистрирани 20 души по-малко жертви на катастрофи, дават пример от КАТ. Друг положителен пример е участъкът Бургас – Созопол. \”Там традиционно загиваха между 10 и 12 души всяка година, особено през лятото. Сложиха мантинела между платната – има един загинал за 2012 г., 10 пъти намаление\”, разказва Тодоров.
По-малко коли, повече криза
От Асоциацията на пострадалите при катастрофи отчитат (позовавайки се на данни от бензиностанциите), че трафикът за последните три години е намалял с 20%.
Според Стратиев обаче кризата влияе, но не може да се каже, че е сред основните причини. От една страна, защото през 2011 г. в държави (Полша, Холандия и Германия), в които традиционно има малко жертви, са отчели ръст на загиналите при катастрофи. \”Ако кризата влияе, тя би трябвало да влияе върху целия ЕС\”, смята той и дава пример с периода през 1996-1997 г., \”когато кризата беше много по-сериозна, хората получаваха купони за по 20 литра\”, броят на загиналите е бил по-голям от сега. Тогава е имало 200 хил, автомобила, а сега са 3 милиона.
Техническите прегледи и шофьорските курсове, по-новите автомобили
Фактът, че техническите прегледи се заснемат с камери, има сериозен ефект, смята Владимир Тодоров. \”Преди техническите прегледи бяха абсолютно формални. Даваш си документите на някого, без да ти ходи колата там, взимаш си преглед, че колата ти е технически изправна. Вече това се промени – сложиха се камери в пунктовете, един преглед трае около 20 минути, всичко се записва, резултатите се пазят. Имаше един парадокс; например през един пункт днес са минали 40 автомобила, което за едни осем часа няма как да стане. Тези неща влияят върху изправността на автомобилите\”, заявява още Тодоров.
Стратиев обръща внимание и на това, че по-новите автомобили осигуряват по-голяма сигурност. В националната стратегия е записана идеята да се намери начин за стимулиране на шофьорите, които имат по-нови автомобили. Например данъкът да бъде по–малък за сметка на старите автомобили – това е стимул да търсиш нов автомобил. Стратиев предлага и да има рестрикции към хора, които карат автомобили на пределна възраст.
Според Владимир Тодоров е необходимо обвързването на системата на видеокамерите с контрола върху гражданската отговорност. Освен за следене на скорост камерите могат да следят дали даден автомобил има гражданска отговорност, дали е издирван. Тодоров сочи нуждата от разширяването на приложното поле на камерите, които според него в момента се използват с 30% от капацитета си.
Неремонтираните участъци
По данни на КАТ 20% от катастрофите у нас стават на около 2-3 процента от пътната мрежа (около 170 на брой). Все още има такива места, които Агенция \”Пътна инфраструктура\” продължава да игнорира, като оправданието е липса на пари. Отсечката преди Драгичево по пътя София – Перник има един завой. Там има 15 паметника. Защото се изкачваш, караш с висока скорост, изведнъж има един 90-градусов завой и няма мантинела. Просто този завой може да бъде изправен, защото има поле, което позволява това. Но АПИ не го прави. Казват \”70 млн. лв. ни е бюджетът за ремонти на пътища, от които 50 млн. – зимно почистване, и останалите 20-30 млн., как да поддържаме 22 000 километра пътища\”.
По данни на АПИ, които \”Капитал\” поиска, през следващата година ще бъдат отделени 1 млрд. лв. за ремонти на пътни участъци. Парите са заложени както в държавния бюджет, така и от европроекти (виж кои са едни от най-рисковите участъци на картата).
Младите шофьори
Младите шофьори участват в катастрофи четири-пет пъти повече от водачи с повече опит.
Според Тодоров трябва да се въведе комбинация от мерки, с които да се повиши контролът върху младите шофьори в първите месеци след като вземат книжка. Така например може да има придружител през първите 6 месеца, който да има поне двегодишен стаж, забрана за вечерно шофиране между 00 ч. и 06 ч., да е забранено превозване на повече от трима души.
Стратиев не е съгласен, че трябва някой да се задължава да кара с младия шофьор, защото е по-добре фокусът да е върху подготовката по време на курса. Според него е много важна ролята на родителите и може би да се дават по-малко контролни точки на младите шофьори.
Пътната безопасност в училище и още по-засилена превенция
Вкарването на пътната безопасност в училищата според Владимир Тодоров е сред основните неща, които липсват в държавната политика. \”В момента има някакви формални програми, които са ей така – между другото\”, казва той. Програмите трябва да бъдат по–чести и с практически занимания, нужни са обучения в тренажори и трябва да има беседи с полицаи и автомобилни състезатели.
По думите на Тодоров няма и държавна политика за финансиране на кампании за превенция. Стратиев отчита, че редица компании, свързани с автомобилите – бензиностанции, обществени организации, провеждат кампании със сериозното участие на полицията. Според него пари ще се намерят, защото парите от глобите влизат във фонд за безопасност на движението, където се генерират средства, които трябва да се влагат обратно в безопасността на движението.
За 2012 г. в него са постъпили близо 15 млн. лв. В момента те се изразходват предимно за технически средства, но в бъдеще парите ще бъдат използвани и за превенция.
Велосипедистите и мотициклетистите
\”Като си велосипедист, просто трябва и да си с каска, и със светлоотразителна жилетка\”, коментира Владимир Тодоров. Той не може да разбере защо сега велосипедистите не са задължени от закона да карат навсякъде със светлоотразителни жилетки, а само извън града. Мотоциклетистите, при които не се отчита намаление, също са основен проблем, като това е тенденция. Европейският съюз също апелира за по–изострено внимание към тези участници в движението.
Оттук нататък законодателството може да се усъвършенства и да се правят още анализи за взаимоотношения между участниците в движението и къде те не са добре регламентирани. Законът за движение по пътищата действа от 1999 г., според Стратиев усилията трябва да са насочени към изготвянето на нов.
Намаляването на загиналите в катастрофи е изключително добра новина не само заради спасените животи. Това показва и нещо друго – че когато различни държавни органи, основно КАТ, имат ясна цел и я преследват упорито, резултатите задължително ще дойдат. А хората, които са отговорни за това, имат пълното основание да се гордеят – представете си как 600 души, които са живи заради тези действия, се събират на едно място и казват заедно \”Браво\”.
По темата работи и Страхил Василев
