По-добре рестрикции за младите шофьори, отколкото ковчези за тях

Хората нямат пари за гориво, съответно има намаляване на пътуванията и това води до по-малко жертви. Особеността на миналата година е, че много голям брой ПТП бяха предизвикани от неправоспособни водачи. Друга особеност е, че се увеличават произшествията, предизвикани от млади водачи. Това са хора с до 1 година стаж зад волана. Такива катастрофи са 4-5 пъти повече отпреди. Младият водач, оказва се,  предизвиква всяка четвърта катастрофа. От 90 хиляди катастрофи 25% са предизвикани от млади шофьори. Причината, естествено, е липсата на опит, младата възраст и съответният й темперамент.

– Това означава ли, че одобрявате рестрикциите за младите шофьори, които се готвят в проектозакона за движение по пътищата?

– Не само че одобряваме рестрикциите, а смятаме, че те са много закъснели. Промените все още не са приети, но са минали на първо четене в парламента. Надявам се да се намери време и воля, за да минат и на второ четене. Няма време, остават 20-ина работни дни на този парламент. Рестрикциите са в няколко насоки – да не шофират вечер, да не може да превозват повече от двама души и през първата година да имат придружител, когато карат. Това е европейски и световен опит. Във всички държави младите хора причиняват много ПТП, определени държави обаче са решили, че е по-добре да има някакви неудобства и дори рестрикции за тях и за родителите им, отколкото да има ковчези за все повече младежи, загинали на пътя. Това са страни като Австрия, Германия, Италия.

– Какъв е процентът на катастрофите със загинали в тези държави и у нас?

– България е на водеща позиция в Европа по брой загинали на пътя на глава от населението. Ние сме на четвърто място, а пред нас са все източноевропейски държави, мисля, че води Литва. Може да се каже, че като цяло културата на пътя на източноевропейските шофьори е много по-ниска. Друго важно нещо е, че в България продължават да загиват деца до 14-годишна възраст. Всяка година загиват по 60 деца! От тях 65% са били пътници. Това означава, че тези деца не се превозват безопасно. А е така, защото родителите не искат да ги превозват безопасно. От две години съществува изискване да бъдат използвани специални столчета, но това правило не се спазва. Аз имам забележки към Пътна полиция – те не проверяват и не санкционират достатъчно за тези столчета. Но тази мярка има двоен ефект – ако сложиш детето в детско столче и то свикне с него, то още от малко се научава, че трябва да спазва правила. Като порасне, то самото знае, че трябва да си сложи колан, да спазва изискванията и правилата. Родителите дават хиляди левове за глезотии и подаръци на децата си, но не дават 80 лева за детско столче. При удар на автомобила с 50 км/ч, увреждането, което получава тялото, ако е без колан, е равнозначно на падане от петия етаж. Като го кажеш на един родител това и той започва да те гледа странно. Питам го дали би си пуснал детето на тераса без парапет на петия етаж и той ми отговаря, че никога не би го направил. Ами тогава защо не слага детето в столче?! В сряда стартирахме кампания, която се казва “Приказка за пътя”. Тя е насочена към децата. В нея приказни герои по детски ще обясняват правилата за движение.

– В момента има икономическа криза. Какво е положението със застраховките?

– Доста е притеснително. Обхватът на застраховката падна на 80-85%. От 100 автомобила 20 нямат застраховка и това е голям проблем за цялата държава. Ако попаднеш в катастрофа с такъв, който няма застраховка, после няма да има кой да плаща. Като няма кой да плаща, няма как тези хора да се лекуват и възстановяват по подобаващ начин. Трябва държавата да мисли как да се намеси и всички застраховки да бъдат платени. Който иска да кара автомобил, трябва да знае, че има някакви задължения. Трябва да знае, че това не е евтино удоволствие. Една застраховка в Гърция е 300 евро, а у нас 75 евро. После се чудим защо плащат малки обезщетения – ами ето затова. Всички губят от застраховката “Гражданска отговорност” и то губят милиони. Тя трябва да се увеличи, а да се намалят комисионните на всички брокери, защото в момента комисионните са 30%. Няма логика при една задължителна застраховка, която всеки трябва да си купи, да даваш 30% на някой, без който можеш да минеш.

– Има ли случаи, освен двата станали известни – във Варна, на издадена осъдителна присъда по Закона за отговорността на държавата и общините заради лоша инфраструктура и пътна настилка?

– Тук проблемите са два. Единият е, че когато стане ПТП в резултат на дупка, невинаги органите на КАТ издават съответния протокол. В последните години се понаучиха да го правят. Когато се издаде такъв протокол, застрахователят плаща вредите, а после може да съди общината. И печели делата. Разбирате ли, застрахователят съди, а не отделният човек, не че не може и това да стане, но вероятно по-трудно. Другата страна на въпроса е, че в Закона за движение по пътищата съществува една досега неизползвана възможност – КАТ да глобява кметовете на общини. Общината е собственик на пътя. Няма досега такъв случай. С тези промени обаче, които се предлагат, тази отговорност е засилена. По-високи глоби се предлагат. Няма да е далеч времето, когато и това може да стане – да глобят кмета. Тези неща обаче в България трудно стават. Представяте ли си, някой катаджия търси кмета и му казва “Г-н кмете, стана катастрофа заради дупка. Сега ще ви пишем акт”. Или пък, ако е станало на магистралата, да се търси фирмата, която стопанисва пътя, и да бъде глобена. Случи ли се обаче веднъж, то ще бъде като обеца за всички. Надявам се промените в закона да бъдат приети, особено в частта за младите водачи. При тях страшното е, че бързо набъбва статистиката – пътуват цели компании, колата е пълна. И загиват наведнъж по двама, трима, четирима.

– Не е ли дискриминационно деленето на шофьорите на млади и стари?

– Това е несериозно да се твърди. В нашата конституция има две разпоредби, свързани с критерия възраст. За да си депутат, трябва да имаш навършени 21 години. За да се кандидатираш за президент, трябва да си най-малко на 40 години. Т.е. прието е, че възрастта е някакъв критерий за житейски опит и не може и дума да става, че тук има дискриминация на възрастов принцип. Пак ще попитам – по-добре ли е да плачем над ковчези или да плачем за това?

Source: в. Посредник, 29.04.2009