Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на пострадалите при катастрофи
Има идея максимално допустимата скорост по магистралите да се вдигне от 130 на 140 км/час.
Можем да мислим за такава промяна, но след 1-2 години. Опасно е това да стане веднага.
Нека сме наясно – сега при максимално разрешени 130 км хората карат със 140 км. Разрешат ли 140 км/ч, народът ще кара със 150.
Трябва да имаме предвид, че у нас най-много хора загиват заради превишена скорост, а не заради шофиране след употреба на алкохол например.
Скоростта убива у нас!
Можем да мислим за вдигане на максималната разрешена скорост за магистрала, но след 2 години. Защо?
Първо, в България още нямаме изцяло завършена магистрала от край до край. Например преди Стара Загора, където магистралата свършва с кръгово движение, ставаха стотици катастрофи. Когато аутобанът прекъсва внезапно, това е предпоставка за тежки инциденти.
Затова да се вдигне скоростта, когато нямаме завършена магистрала, е още по-опасно.
Второ, трябва да се направи анализ и на магистралите във вида, в който ги имаме сега. Например магистралата “Варна-Шумен” е в отвратително състояние. Половината от участъка е с разрешена скорост 90 км/ч. За какви 140 км можем да говорим тогава?
Трето, автопаркът ни е в много лошо състояние – повече от 70% от колите, които караме, са над 20-годишни.
Дават ни за пример Германия, където допустимата скорост на магистрала била по-висока.
Това не е добър пример. Там се карат предимно нови коли и магистралите, макар да са от времето на Хитлер, изглеждат по съвсем различен начин и позволяват друг тип движение.
Несериозно е и да се твърди, че с вдигането на разрешената скорост ще се ограничи корупцията сред катаджиите. Те пак ще си дебнат независимо на колко е определена максималната скорост.
Не е сериозен и аргументът, че с качването на скоростта ще се отпуши трафикът.
Големият проблем с трафика у нас не е заради магистралите.
Проблемът е в първокласните пътища. При тях на всяко кръстовище със селски път, на всяка бензиностанция, кебапчийница или сергия с чорапи или дини е сложено ограничение на скоростта.
И както уж е разрешено извън града да се кара с 90 км/ч, заради всяка керемида край пътя има ограничение и скоростта пада на 40 или 50 км/ч. Примерно, като тръгнеш от София за Русе, веднага щом при Ябланица свърши магистралата, започва една голяма мъка за шофьорите заради постоянните ограничения на скоростта.
В тази връзка единственото предимство на повишената скорост на магистрала е, че малко по-бързо ще стигнеш до тези първокласни пътища, където ще започнат да те “препъват” въпросните ограничения.
Ползата не е голяма, нали?
Ако трябва да се мисли за вдигане на скоростта някъде, то това трябва да е по първокласните пътища, като след добра преценка се редуцират участъците с ограничения на скоростта. Тогава вече ще можем да търсим ефекта “по-бърз трафик”.
Така че нека мислим за промяна на максимално допустимата скорост на магистрала, но чак след като са изпълнени следните условия:
– поне една завършена от край до край магистрала;
– съществуващите аутобани да са оправени – по тях да няма дупки, условия за аквапланинг и други подобни “капани”;
– автопаркът у нас да е поне малко обновен и броят на “таралясниците” да е значително свит.
Защо обаче поставям срок от около 2 години?
Очаква се до 2 г. да имаме завършени магистрали – до Дупница, до Бургас…
Вероятно до това време ще започне да отшумява и икономическата криза, така че ще има надежда за обновление на автопарка.
Преди кризата – през 2008 г. примерно – се продаваха по 55 хиляди нови автомобила годишно, сега – по 15-20 хиляди. След 2 г. по пътищата ще има поне 100 камери, които ще регулират скоростта. Сега те са едва 15.
Така че след 2 г. въпросът за вдигането на максимално разрешената за магистрала скорост ще седи на дневен ред.
Сега обаче би било неправилно тя да се повиши.
