годишно, ще прекарат стотици дни в болница. Всъщност това са 10 000 семейства, които страдат, когато има катастрофа, или към 50 000 души. Имаме хора в будна кома, там пък е доживот, има парализирани и това ляга върху всички нас. Така вместо тези пари да ги даваме за нещо по-добро, ние ги отделяме за лечение на пострадали.
– Друга актуална тема напоследък са билбордовете. Каква е вашата позиция – трябва ли да се забрани монтирането им по магистралите, каквито мнения се чуват?
– Според нас не трябва кардинално да се премахват билбордовете, а само тези, които са на кръстовища, опасни участъци, завои или са в близост до пътното платно. По магистралите задължително трябва да са зад мантинелите и канавките, за да няма как да се стигне до тях.
– Имате ли статистика колко от сблъсъците са били в тези рекламни съоръжения?
– Десет души са загинали за една година след загуба на управление и удар в билборд. Но истината е, че можеха да се ударят и в дърво. Като процент примерно от 800 загинали 10 души са под 1%. Другото е, че въобще не приемам аргумента, че билбордовете разсейват шофьорите. По тази логика брандираните автобуси на градския транспорт също трябва да бъдат забранени, защото те са движещи се реклами. Затова казвам, че билбордовете трябва да бъдат сложени на безопасно разстояние от пътя, но да се каже, че ще ги забраним, както в Австрия, е крайна мярка, от която няма смисъл.
Когато говорим за инфраструктура, трябва да погледнем по-глобално. Няма европейска държава с транснационален път, където да има ограничение от 50 км, защото някой е решил да продава кебапчета. Това е български феномен, който го няма никъде по света, т.е. всички трябва да се подчиняват на инфраструктурата и на пътните потоци, а не обратното – инфраструктурата да се подчинява на някакви частни продавалници и за това, че някой се включва в движението, трябва целият трафик да намалява.
– Тук съществува ли и предпоставката, че ако скоростта е умишлено по-ниска от нужното, стават катастрофи?
Абсолютно, това влияе индиректно, защото забавя движението и създава колони. Освен това изнервя шофьорите, те правят неправилни изпреварвания и стават катастрофи.
– Къде е истината между двете твърдения, че на магистралите стават по-малко катастрофи и че по-високите позволени скорости изкушават повече и водят до рисково поведение?
– Истината е в цифрите. Ако направим разбивка на катастрофите и местата, където са се случили, най-малко има на магистралите. Говорим за България. Най-много катастрофи са станали на първокласни пътища.
– Обикновено какви са причините за инцидентите?
– Абсолютно идентични – висока скорост и неправилно изпреварване, но на магистралите загиват най-малко хора. Проблемите са с първокласните пътища, защото там стават колони, изпреварва се неправилно, влиза се в насрещното, губи се управление и става челен сблъсък.
– В момента към транспортното министерство работи група, която събира предложения за подобряване на безопасността при автобусните превози. Какви са вашите предложения?
– Едно от предложенията ни е да се въведе изискването за колани в междуградските автобуси. Всички автобуси, произведени след 2007 г., имат такива колани, но те не са задължителни, а препоръчителни, а ние предложихме това да стане задължително. Срещам се с всички ранени на магистрала „Тракия” и с роднините на загиналите. Трябва да ви кажа, че там хората са наранени от това, че са изпаднали от автобуса, който после ги е затиснал. Ако бяха с колани, много по-малко хора щяха да бъдат наранени или загинали.
– Знаете, че българинът трудно свиква с правилата.
– Държавата трябва да въведе изисквания, а после всеки сам ще си носи отговорността. Има механизми, с които може да се следи – например от ДАИ, по дългите линии има стюарди, те могат да обясняват. Винаги налагането на някакви нови правила е най-ефективно с тоягата и моркова, а тоягата е в ръцете на администрацията и проверяващите. Бъдете сигурни, че ако има глоба от 500 лв. примерно за шофьора и той носи отговорност за това, че пътниците му не са с колани, ще се научим.
– Какви други идеи имате?
– Предлагаме да се създаде постоянна група за анализ на тежки катастрофи. Изследвал съм немския модел. Там, като стане тежък инцидент, го разследват по 3000 критерия, правят анализ на абсолютно всичко. Накрая излизат с конкретни предложения какво да се промени. Ако я има тази група, тя ще дава конкретни предписания, които ще са със задължителен характер. Само така ще има смисъл, а не формално да се правят заключния.
– Връщам ви отново към пътната инфраструктура. Как оценявате сигурността на мантинелите?
– Другата голяма катстрофа, която ще се случи в България, ще е тежък инцидент на някой виадукт, защото нашите мантинели в момента не отговарят на европейските изисквания. Мантинелите по мостовете трябва да бъдат като тези на моста при Бяла след катастрофата или както са на бул. Брюксел. В България има и друг проблем – само две фирми произвеждат качествени мантинели. У нас все още има гаражни производства, които подбиват цените, а самите мантинели са лошо произведени, защото при удар се късат. И понеже тепърва ще се правят поръчки за големите инфраструктурни проекти, препоръчвам на възложителите да се пазят от ментета.
– Разкажете какви са модерните трикове на застрахователите, за да изплащат по-малко обезщетения?
– Обикновено искат ненужни документи, с които пострадалият няма как да се снабди. Тези дни имахме много странно писмо от един застраховател. Има пешеходец, блъснат от автомобил, изискват от пешеходеца да представи оригинала на акта, който е съставен на шофьора. Естествено, пешеходецът няма как да притежава този документ, но непредставянето му е повод застрахователят да проточва и отказва плащането. Много фрапиращ случай имахме и с едно момиче в будна кома. Искаха от нея да подпише молбата си за обезщетение, нещо, което в случая могат да направят родителите, защото те са назначени от съда за настойници. Изобщо въпросът с обезщетенията отваря една много дълга тема, защото България е държавата в Европа с най-ниските обезщетения. У нас цената на човешкия живот е обидно ниска. Голяма вина за това имат и нашите съдии, защото в крайна сметка те казват колко струва човешкият живот. Ако съдиите присъждат по-справедливи обезщетения, тогава и застрахователите ще повишат своите тарифи и ще събират по-големи премии. Всичко това е свързано и с недостатъчното ни себеуважаение. Не може да оцениш човешкия живот на толкова, колкото струва един автомобил среден клас. В България едни ламарини струват повече от един човек.
– Какво ще посъветвате пострадалите от катастрофи?
– Съветът ми е, когато имат проблем със застрахователите, да се обръщат към нашата асоциация. На горещия ни телефон 0700 17 112 могат да получат безплатна информация за документите, сроковете, какви права имат, въобще за цялата процедура, която е свързана с ПТП, с разследването, с дознанието, със застрахователите. Получаваме стотици сигнали. Най-често са свързани с проблеми при изплащане по обезщетението, по каско, с искане на ненужни документи.
– В случая с ниските обезщетения какво може да се направи?
– Може да се ходи на съд. Друг сериозен проблем е, че нашите застрахователи почти не плащат пропуснати ползи, те са елемент от обезщетението по гражданска отговорност, наред с медицинските разноски и неимуществените вреди.
– Пред какви проблеми се изправят властите, когато стане инцидент у нас с чужд водач, както напоследък се случи с няколко товарни автомобила?
– Там проблемът е, че водачите заспиват или пък се разливат опасни товари. В повечето случаи пускат шофьорите, а това затруднява полицейското разследване. Да, те ги разпитват, но след това водачите си тръгват и ако се налага втори разпит или пък предявяване на материалите, има проблеми с издирването им, особено ако няма упълномощен адвокат. Всичко това създава проблеми и за пострадалите, и за застрахователите.
– Как може да се реши този институционален проблем?
– Може би трябва да се опрости процедурата и да задължават катастрофиралите водачи да упълномощават български адвокати. Само така делото ще може да приключи в разумни срокове. Проблемът е с държавите извън ЕС, предимно с македонски и с турски граждани. В ЕС все пак имат адреси, може да ги търси полицията, по-лесно е.
– Какво ще посъветвате хората на път?
– Съветвам собствениците на тези фирми, които имат проблеми със застрахователите във всяка сфера – било по карго, било по каско, било по гражданска отговорност, нека да се обаждат в БАЗК. Пожелавам си след две-три години инцидентите да бъдат само в резултат на човешки грешки, а не на инфрастуктурни и технически проблеми.
