Видеоконтролът и наблюдението намалиха катастрофите с 40 процента
Владимир Тодоров е юрист, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. Потърсихме мнението му във връзка с тълкувателното решение на ВАС, който отхвърли налагането на глоби на шофьорите чрез проследяване на нарушенията им от мобилни камери. Владимир Тодоров се завърна наскоро от САЩ, където бе поканен на закуска с президента Барак Обама.
– Господин Тодоров, решението на Върховния административен съд (ВАС) за това, че електронните фишове за превишена скорост на водачите не могат да се издават по информация от мобилна камера, разгневи доста хора, които имат отношение към движението по пътищата. Защо стана така?
– Според мен има едно неразбиране от страна на уважаемите магистрати. Въпреки че мотивите на съда все още не са излезли, съзирам едно противоречие. Дава се възможност автомобил, който е засечен с превишена скорост с мобилна камера, да бъде спрян и да му бъде написан акт на място. При същата констатация, че някой е превишил скоростта, въпросният акт или електронен фиш не може да бъде изпратен по пощата. Тоест ние признаваме самата констатация и действията по санкциониране на място, но не се признава тази същата констатация просто да бъде изпратена по пощата. Това решение на ВАС не само ни връща в миналото но то е една много широка врата за корупция. Ние си спомняме недалечното минало, когато катаджиите ни спираха и казваха: „Ела да видиш к’во показва радарът, к’во пра´им сега?” Със сигурност това връщане назад ще отвори възможност за корупция, а, от друга страна, това, което, надявам се да не съм лош пророк, е, че ще се повиши броят на катастрофите. Като имаме предвид, че скоростта е основна причина за пътнотранспортните произшествия в страната, в момента тези 135 камери, които съществуват, няма да могат да работят ефективно. Остава да разчитаме само на двадесетте стационарни камери. Може би има основание това, че шофьорите не са предупредени, че ги снимат с мобилни камери, но в крайна сметка има Закон за движение по пътищата, в който е посочено какви са правилата за движение в извънградска и градска среда. И всеки от нас трябва да спазва тези правила. Аргументът, че някой не е поставил опознавателен знак, би могло да се вземе като препоръка. Тоест полицаите да поставят знаци, но аз не приемам тоталната отмяна и връщане към едни стари разпоредби отпреди 20 години.
– Като юрист имате ли представа какво ще се случи с десетките висящи в съда дела, с които водачите оспорват глобите си?
– Принципът е, че законът действа занапред и до влизането на новия ред делата ще се гледат по стария. Така че би трябвало те да се довършат по сега съществуващия ред.
– Вие бяхте един от малкото хора, които още преди две години говореха за мобилните камери и ползата от тях, ако бъдат въведени. Сега вашият възторг от тези съоръжения не се ли охлажда?
– За съжаление, от една страна, управляващите говорят, че ще се въведе електронно правителство, електронни услуги, електронно здравеопазване, че човешкият фактор ще е сведен до минимум. От друга страна, виждаме едно неразбиране от страна на съдиите. Възможно е да има недобра комуникация в МВР, но това, което законодателят трябва да изготви много спешно, е да се направи законова норма, която да бъде издържана и да няма възможност за противоречие. Видеоконтролът и видеонаблюдението са един модерен метод и бих казал, че благодарение на него катастрофите намаляха с 40 процента, защото тези 150 камери наистина работиха денонощно и при тях нямаше човешка намеса. Беше създадено що-годе някаква система нарушителите да получават вкъщи електронни фишове, след което се даваше срок за плащане и съответно за отстъпка. Тоест всеки, който не беше съгласен, можеше да обжалва. Създадоха се някакви условия, които реално показаха резултати, и катастрофите намаляха, защото движението, трафикът в някаква степен се успокои. Не може да се разчита само на стационарните камери, защото шофьорите много бързо научават къде са и намаляват скоростта, преминавайки покрай тях.
– А защо се получи така с мобилните камери? Изглежда, че ние не сме дорасли все още за тях?
– Аз като юрист мога да ви кажа, че съществува консервативно отношение у някои магистрати, буквоядство и нежелание да се види общественият интерес. Не приемам аргументите, че камерите могат да бъдат манипулирани. Може би има и някаква недобра комуникация от страна на МВР. Вероятно това са причините, които доведоха до отмяната.
– Вие казахте, че благодарение на въвеждането на мобилните камери са намалели катастрофите. Защо те респектират водачите според вас?
– Защото мобилните камери, за разлика от стационарните, могат да бъдат и в полицейски коли, могат да бъдат в коли без обозначения и потенциално всеки може да бъде проверен за превишена скорост. Освен това мобилните камери повишиха много размера на глобите. Те осигуряват бързина на санкцията. Това е много важно за поведението на шофьора. Когато той кара колата с висока скорост в рамките на седмица-две-три, се получава електронният фиш по пощата и водачът вижда къде е бил нарушител и усеща по джоба си това наказание. Така че мобилните камери имат предимството да се преместват и да бъдат на неочаквани места или на такива, където има концентрация на катастрофи. Това също е много важно, тъй като там поради лоши пътни условия или по други причини стават много катастрофи.
– Вие в един разговор ми бяхте казали, че шофьорите хулигани трябва да полагат обществено-полезен труд. Още ли държите на това?
– Имах щастието да бъда на една невероятна среща в САЩ, на закуската с американския президент Барак Обама. Това се случи преди двадесетина дена. Направихме среща с най-голямата неправителствена организация за пътна безопасност в САЩ, нарича се „Майки срещу пияни шофьори”. Те имат една законова санкция. Когато се хване шофьор с алкохол, освен всички полагащи се санкции, задължително провинилият се посещава около 30 часа тази организация. Там той минава през едно събеседване. Запознава се с родители на загинали деца от пияни шофьори. Гледа видеофилми, така че личното въздействие е много важно за осмислянето на проблема. Аз съм убеден, че такъв тип санкция – полагане на обществено-полезен труд специално за нарушителите на пътя, ще бъде много полезна. Това ние ще предложим в Наказателния кодекс, който сега се обсъжда. Ще предложим пияните шофьори да работят в болнични заведения като санитари, защото наистина това има много силен ефект.
– Какво друго важно и интересно научихте на таза среща?
– Научих, че се осъществява много сериозен мониторинг от неправителствения сектор върху правораздавателната система. Самата организация номинира съдии, които изпълняват стриктно закона. Научих и нещо много важно, което го няма при нас. Това е начинът на финансиране на неправителствените организации. За да развиват тази дейност, за да са в помощ на обществото, държавата е дала възможност даренията, които се правят към тези организации, да намаляват данъчното им облагане. За съжаление в България това нещо го няма и поради тази причина е много трудно да съществуват неправителствените организации.
