Големият проблем са фиктивните медицински прегледи при подновяване на книжките, коментира в интервю пред “Монитор” председателят на Асоциацията на пострадалите от катастрофи
– Г-н Тодоров, трябва ли да има тестове за шофьорите над 60-годишна възраст, както поискаха от новата Държавна агенция за пътна безопасност? Доколко те са рискови наистина?
– Факт е, че възрастните водачи са с по-висока степен на риск поради обективни причини като възраст, време за реакция, възприятия.
Към въпроса обаче трябва да се подходи много внимателно. На първо място, защото 60-годишна възраст не може да е критерий за въвеждането на някакъв статут. Най-малкото защото се приема, че мъжете още са в трудоспособна възраст. Големият проблем по-скоро са фиктивните медицински прегледи, които се извършват при подновяването на шофьорските книжки. Те са със срок на валидност, след което всеки български гражданин минава на медицински преглед. И ако наистина имаме здравословни проблеми, независимо дали сме на 30, 40 или 50 години, не бива да подновяваме книжката си. Така че ако приемем идеята, но не променим методологията на медицинските прегледи, няма да има ефект.
– Каква е гаранцията, че 60-годишният водач е по-опасен от младия шофьор?
– И двете категории са рискови. Според световните статистики от тях има по-висок брой предизвикани пътно транспортни произшествия. Към това в сферата на пътната безопасност се смята, че тези категории хора трябва да са със специален режим. Нека само споменем, че 50% от загиналите пешеходци са възрастни хора над 65 години. Тоест имаме проблем както с възрастните пешеходци, така и с възрастните водачи. При вторите не може да се въведе дискриминация, за да не вземат книжка. Но трябва да има реални и обективни медицински прегледи. С възрастта настъпват физиологични изменения – отслабва зрението, реакциите, но това е индивидуално и не може да поставят всички хора под общ знаменател, за да ги ограничим. Все пак има и хирурзи, които правят операции на тази възраст.
– Миналата седмица имаше един случай, който като че ли стана повод за тази идея. В Русе шофьор на 71 години блъсна пешеходец на 95 години.
– Наистина те са в рисковата група. Преди години в Пазарджик пък 78-годишен шофьор се обърка и тръгна в насрещното на магистралата. Наистина са със забавени рефлекси, но както казах, проблемът е във фиктивните прегледи.
– Нужни ли са все пак някакви тестове и какво показва чуждият опит?
– В САЩ на 10 години всички минават на тест за опресняване на знанията и ако не го издържат, не им подновяват книжките. У нас може да си взел книжка преди 50 години, а в същото време законът е променян няколко пъти. Никой не предвижда да има такива опреснителни курсове и тестове. Затова според мен е добре да се помисли в тази посока.
– На колко години да става това?
– Когато изтичат шофьорските курсове, например на 10-годишен период, може да се помисли за опреснителни тестове или курсове. Разбира се, трябва да се анализират добре нещата, но законът беше променян няколко пъти, а повечето водачи не са наясно с тях.
– А какви мерки трябва да се вземат спрямо младите шофьори, казахте, че те са другата рискова категория?
– Категорично за младите водачи трябва да има преходен период- 6, 9 или 12 месеца, през което време да имат по-рестриктивен статут. Например, да не им се позволява по магистралата да карат със 140, а да речем ограничението да е 110. Да имат придружител, вечер да не шофират. Европа всъщност е разделена по отношение на тези мерки. В повечето европейски държави има такъв тип рестрикции. В САЩ, ако вземат книжка преди 18 години, също трябва да шофират с придружител.
– Имате ли данни всъщност колко от пътнотранспортните произшествия са причинени от възрастни водачи?
– Както казах, 50% от загиналите пешеходци са над 65 години, а при шофьорите не бих казал, че възрастните по-често причиняват катастрофи. Най-масовите ПТП-та са причинени от водачи на възраст 25-65 години.
– Кои са най-честите причини за пътно-транспортни произшествия?
– Висока скорост, неправилно изпреварване и навлизане в насрещното.
– Имаше тенденция за намаляване на катастрофите, все още така ли е?
– Така е, миналата година наистина намаляха, но има още много какво да се желае в тази посока.
– На какво се дължи това?
– Причините са много – може би камерите имат значение, електронните фишове, които се събират, също оказаха влияние. Но все още е рано за анализ, тъй като тенденцията се забелязва само от година. През другите години се задържахме на едно и също ниво. Свалянето на номера за алкохол също оказа влияние.
– Но въпреки всичко оставаме начело в класациите?
– На второ място сме в Европа по ПТП-та, тъй като това се отчита спрямо броя на населението. Така че отново сме в челната тройка.
– В първия почивен ден на Разпети петък отново имаше километрични задръствания – 7 км до Витиня, 2 км на магистрала „Тракия“. Защо винаги по празници наблюдаваме едно и също?
– Бих казал, че тук поука трябва да си вземе пътната агенция, защото не успяват да направят добра организация. Когато пътувах, на „Тракия“ имаше ужасно задръстване, защото се прави ремонт на три места. На първите две нямаше проблем, докато не беше така. Причината беше, че двете платна се събираха в едно. Всичко е въпрос на организация.
– Какви са наблюденията ви, има ли хаос след въвеждането на електронните винетки?
– Не, не бих казал. Нормално е, когато въвеждаш нещо ново, да възникват някакви проблеми. Все пак от хартия минаваме на електронна система. Това е сложен процес. Просто трябваше да има тестови период от няколко месеца и грешката бе, че не го направиха.
– Предстоят още почивни дни, какво да имат предвид шофьорите при дългото пътуване?
– Винаги съветвам да не поставят краен час при пътуването. Това ги изнервя и започват постоянно да си гледат часовниците. Другото важно нещо е да спазват дистанция. Третото – винаги да шофира най-опитният в автомобила. Четвъртото е всички пътници да са с колани, дори тези на задната седалка. Голям проблем е, че нямаме навик за това. А ако поставяме колани, ще намалим броя на загиналите с 30%. 30 деца загиват всяка година при катастрофи, а 70% от тях са пътници и не са били в детски седалки и столчета.
Визитка:
Роден е на 26 октомври 1972 година
Завършил е английска гимназия в Пловдив, след това право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и застраховане във ВУЗФ
Носител е на голямата награда „Достоен българин” за 2009 година и на голямата награда „Златен ритон”
Яна Йорданова
Монитор
