Всички, излизайки от дома си на улицата, ставаме участници в пътното движение като пешеходци или водачи на превозни средства, пътници. Всеки ден отчитаме тревожната статистика за броя на жертвите при пътнотранспортни произшествия. Но когато това се случи на нас или на наш близък, се превръща в трагедия, от която понякога няма измъ
кване, казва с тъга Владимир Тодоров, председател на УС на “Българска асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи”.
– Г-н Тодоров, част от пострадалите при катастрофи изпадат в будна кома – какви са проблемите при лечението на тези хора?
– При будната кома проблемите са много. Най-сериозният от тях е, че държавата не предвижда продължително лечение на такива хора. В общи линии, след 2-3-5 месеца, когато се стабилизира състоянието, болниците казват на семействата “взимайте си човека и се оправяйте сами”. Това е свързано с липса на норматив и на места за продължително лечение на хора в будна кома. Създадена е организация, която иска да намери възможност за изграждане на хоспис. Трябва да се направи и статистика, регистър на болни с будна кома. В момента точна статистика няма, ние говорим за около стотина души в такова състояние. По-голямата част от тях са пострадали при пътни инциденти. Има и случаи от удавяне, има и такива след отравяния. Всъщност голямата драма е, че поддържащото състояние, което е свързано с всекидневна рехабилитация, масажи, специално хранене, никой не го поема. Техните семейства се чувстват обречени, безпомощни… Представете си в домашна обстановка как може
да се “изгради” една реанимация
Животът на близките на болни в будна кома се обръща наопаки, защото те трябва да се грижат 24 часа в денонощието за пострадалия. Не могат да ходят на работа, оттам да се набавят средства. Издръжката, ако мога така да я нарека, на един пострадал, е около 1000 лв. на месец, което включва заплащането на рехабилитаторите, канулите, които се поставят, за да може болният да приема храна. В крайна сметка Здравната каса въобще не поема всички тези разходи. След като го изпишат от болницата, държавата не мисли за него. Благодарение на Столична община започна инициатива “Да събудим хората в будна кома”. Събират се средства за изграждането на такъв хоспис, имаше идея да се направи в Етрополе или в Банкя, въпрос на събиране на средства и осигуряване на медицински помещения. Не говорим за закупуване, а за предоставяне на сградни помещения от общината.
– Какви са проблемите?
– От правна гледна точка проблемите са много. Първо, изпадайки в едно такова състояние, трябва да се води дело, за да се назначат настойници на болното лице. Като за начало минаваме през изваждане на решение от ТЕЛК, което е същинска драма. Месеци отнема, докато се даде решение, че пострадалият е напълно инвалидизиран. Тогава започва процедура за инвалидна пенсия. Ако не е работил, няма трудов стаж, получава 120 лв. Повечето от пострадалите са млади хора и получават тази сума, което, извинете ме, но е направо смешно. Откриват се дарителски сметки за облекчаване на семействата, средствата от тях се използват изключително за рехабилитацията. По-нататък – ако лицето е пострадало при пътен инцидент, започват драми със застрахователите. Защото се оказва, че тези хора имат право на обезщетение
заради застраховката на автомобила по “Гражданска отговорност”. Давностният срок, в рамките на който може да се търси обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”, е 5 години от датата на настъпване на произшествието, а по “Злополука” на пътниците в средствата на обществения транспорт – 3 години. Това е много важно да се знае! Имаме супернагли застрахователи, които отказват да плащат обезщетение или правят много пречки. Един застраховател искаше лицето лично да му подпише искането за обезщетение, макар че има назначен настойник. Искат от човек в кома да подпише документа за обезщетение!
– Вашият съвет към пострадалите?
– Имаме телефон за връзка, 0700 17 112, на който на цената на един градски разговор всеки може да получи информацията, от която се нуждае. После да прецени доколко и как можем да им бъдем в помощ. Имаме в над 15 града представителства. В сайта ни www.bazk.org има всякаква информация.
– Какво бихте казали на всеки, който е на пътя?
– Трябва да се спазват някои общи правила, да не се избиваме по пътищата. Войната по пътищата оставя живи трупове! Задължително трябва да се слагат колани, и то не само на предната седалка. Най-много са злополуките с хора, непоставили колани на задната седалка. При катастрофа без колани, при движение с 50 км, нараняванията са, сякаш сме паднали от 5-ия етаж. Уврежданията са жестоки! Трябва всеки от нас да мисли как да остане здрав и силен по-дълго на тази земя. И най-вече буден! Много емоционално ще прозвучи, но бих казал: хора, събудете се! Не правете на другите това, което не искате да ви се случи на вас!
