Г-н Тодоров, от няколко месеца се обсъжда изцяло нов Закон за движение по пътищата и имаше различни предложения за промени. Според вас доколко те са необходими?
– Законът за движение по пътищата е променян над 50 пъти и на практика е най-променяният в държавата. Трябва да се направи нов, защото в сегашния има неща, на които не им е там мястото. Например регламентацията за това как се организират шофьорските курсове, как се пренасят опасни товари и т.н. Този закон трябва да се освободи от много ненужни текстове, които трябва да отидат в други нормативни актове. Новият проект се прави на базата на сега действащия закон и на практика най-новите текстове ще са около 30-40%. От друга страна, писането на изцяло нов закон изисква страшно много време.
Кое е най-наложително да се промени според вас?
– Първо трябва да се избистри структурата му и да е ясно какво ще включва законът. Трябва да се работи и за събираемостта на глобите. В момента само половината от тях се събират, а този проблем не се решава в Закона за движение по пътищата, а с промени в административно-правните закони. По последни данни във фонда за безопасност на движението от глоби са събрани 33 млн. лв. от 2011 г. досега. От тях около 20 млн. лв. ще бъдат използвани за камери. Съществува и един технически проблем с връчването на наказателните постановления – ако то не бъде връчено, глобата не може да влезе в сила. А това не става, защото физически нарушителят не може да бъде намерен.
Обсъждаше се и такова предложение – ако нарушителят не бъде открит, след определен период от време наказателното постановление да влиза в сила.
– Да, точно така. Има различни подходи и това е един от тях. Когато ти се състави акт, в него да пише, че постановлението трябва да ти бъде връчено до 3 месеца например и ако това не стане в този срок, да се смята, че то е влязло в сила. Трябва да се помисли и за промени за младите водачи и да се намерят средства за финансиране на кампании, превенция и работа с деца и тийнейджъри.
Някои от промените, които се предлагаха, са много различни – санкция за шумна аларма през нощта, електронни фишове дори за неправилно паркиране и пълно признаване на данните от дрегера и отпадане на кръвната проба за пияните шофьори. Работещо ли ще е това?
– Да, тези неща се обсъждаха малко след Нова година. Основата на идеята беше, ако чужденци правят нарушение в България, да им се събират глобите в родината им, а обратното да важи за българите. Покрай тези предложения се обсъждаха и алармите, и дрегерите. Има смисъл от санкции за силните аларми, защото почти на всеки се е случвало да бъде събуден от тях посред нощ. В Англия съм виждал как полицейска кола минава и снима неправилно паркирали коли, а след това праща фишове. Но пак стигаме до проблема с електронните фишове, които падат в съда, защото законът в момента е несъвършен. Този въпрос трябва да бъде решен, а след това може да се надгражда. Дали ще отпадне кръвната проба, е спорно. За да се признава само тестът с дрегер, той трябва да бъде безспорно сертифициран и да е минал през много проби. Дрегерите трябва да са 100% надеждни, защото човек може да отиде в затвора заради показанията на този уред. Според мен би било по-добре да остане сегашната система и да има възможност за кръвна проба.
Предвиждат се и по-високи глоби за нарушителите. Нужно ли е увеличение?
– Ако глобата за неправилно пресичане я направиш от 50 на 500 лв., няма как тя да бъде работеща. Има едно ниво, след което размерът се обезсмисля. Дали ще е 500 или 5000 лв., няма значение, защото пак никой няма да я плати. На фона на нашия стандарт санкциите са високи. В Гърция например, ако не си с колан, глобата е 300 евро. При нас е 100 лв. Проблемът не е в размера, а в събираемостта.
Преди месец в тежка катастрофа с микробус край ломското село Добри дол загинаха петима души, а четирима бяха ранени. Оказа се, че пътували за Германия, а превозът бил нелегален, но предпочитан заради по-ниски цени. Може ли да се спре такава порочна практика?
– Единият проблем, който личи и от този случай, е, че в България масово не се използват предпазни колани, а ако се слагат, то е само на предните седалки. Ако пътниците и на задните седалки ги използват, може да се спасят десетки животи. По отношение на транспортната дейност не трябва да се залита в големи крайности, когато държавата в желанието си да я регламентира прави тотален контрол. Така убива малкия бизнес. Трябва да се търси баланс между малките и големите превозвачи и акцентът да бъде основно върху безопасността. С това не трябва да има компромиси.
В началото на февруари бяхте в САЩ. Успяхте ли да проучите какъв е американският модел и опит в борбата с войната по пътищата?
– Имах среща с най-голямата неправителствена организация – „Майки срещу пияните шофьори“. Те работят в тясно сътрудничество с полицията и със съдиите. Там имат наказание тип „пробация“. Ако осъдят пиян шофьор, той трябва да изслуша 50 часа беседи в организацията им, където му обясняват, че не трябва да пие и да кара, пускат му филми и правят тестове. Това е присъда, която нарушителят изтърпява и си плаща за това, че го обучават. Друга полезна практика е, че жертви на катастрофи или техни близки влизат в съдебни заседания като прокурорски свидетели и помагат на обвинението да докаже тезата си.
А сурови ли са глобите за нарушения?
– Мерките им са доста по-строги от нашите. Ако откажеш тест с дрегер, ти отнемат автоматично книжката за 3 месеца при първо нарушение, а при второ – за една година. Ако си шофьор на служебен или обществен транспорт, за 1 година ще ти отнемат книжката за първо нарушение. Добра практика е, че младежи имат право да изкарат книжка на 16 години. Това е най-ранната възраст, на която можеш да започнеш курсове. Но след като вземат свидетелство за правоуправление, са длъжни да шофират с придружител, който е над 21 години, още 6 месеца.
Не могат да карат през нощта и нямат право да превозват повече от двама души с изключение на членовете на семейството си. В България се обсъжда въвеждането на подобни мерки, но тези правила да важат за хора до 25 години. Идеята е, ако си млад шофьор без практика, да караш с придружител. Предполага се, че след тази възраст си малко по-зрял и съвестен.
Преди малко говорихме за обезопасителните колани. Как стои въпросът в САЩ с коланите?
– Пътувахме в междуградски автобус. На всяка седалка имаше колан и всички пътници бяха с колани. Ограничението по магистралите е 65 мили в час, т.е. това е около 110 км/ч. Те си позволяват да превишат скоростта най-много с 5 мили, но никъде не видях някой да лети с 200 км/ч. Друг любопитен факт е, че американските шофьорски книжки важат 10 години, а след като изтекат, водачите отиват на 5-часов курс за припомняне на нещата. Това важи за абсолютно всички – от президента до последния гастарбайтер. Нямат пределна възраст – може и 90-годишни хора да са шофьори, но трябва да вземат изпита. Пътните знаци там са поне 3-4 пъти по-малко от нашите и всичко е много опростено. А таксиметровите шофьори дори не помислят да карат пияни, защото веднага ще им отнемат лиценза.
