На много от нас, поне веднъж ни се е случвало да заявяваме пред застрахователна компания претенция за получаване на обезщетение.
Много от нас, поне веднъж, са изпадали в безумна ярост и гняв от бюрократичното, бавно и некоректно отношение на Застрахователите, когато трябва да платят. При сключване на застраховки нещата са различни – и брокери и застрахователи тогава са любезни, усмихнати и дейни.
В Българска асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи сме затрупани с жалби и оплаквания срещу некоректни застрахователи и когато се случи това, от което си се страхувал и застрахователя трябва да плати, започва ходене по мъките.
Първият проблем е регистрирането на щетата или завеждането на претенцията – някои застрахователни компании ти предоставят един дълъг списък и ти обясняват, че докато не осигуриш всички посочени в него документи, няма да ти заведат щета. Нищо, че в Кодекса за Застраховането не съществува изискване при завеждане на щетата да са налице всички документи и доказателства.
Други застрахователи ти обясняват, че си пропуснал седемдневния срок за завеждането на щетата /по претенция за застраховка ГО/, нищо че има 5 годишна давност за тази претенция. И посоченият 7 дневен срок се отнася за застрахования, не за потърпевшия и не преклудира възможността за търсене на обезщетение от пострадалия. Не ги трогва и обяснението, че си бил в болница, бил си в кома, реанимация, бил си между живота и смъртта – има срок и ти си го пропуснал. Безумие!
Не дай си боже, твой роднина да е теглил потребителски кредит и да му е направена \\\”служебна\\\” застраховка \\\”Живот\\\”. Не дай си боже този човек да почине и плащанията по кредита да преминат върху теб – и ти се питаш, нали има застраховка \\\”Живот\\\”? Какво става? Искаш информация от банката – \\\”Не може! Плащай!\\\” Искаш информация от Застрахователната компания – \\\”Не може! Плащай!\\\”
Един от комичните случай от нашата практика е със застраховка на земеделски култури. Земеделският производител съвестно ги е застраховал срещу всички рискове, включително и срещу наводнения. И ето, че идват дъждовете и продукцията загива. Идват на оглед \\\”експертите\\\”, гледат, снимат и след 2 месеца казват: „Не може да платим! Водата е изровила корените на доматите и растенията са загинали от задушаване, не от наводнението. А ние риска от задушаване не го покриваме!\\\” Пълен абсурд!
Всичко това би трябвало да се прекрати или поне да намалее от 1 юли 2006 г. До тази дата, съгласно чл. 104 във връзка с § 6, т. 5 от ПЗР на Кодекса за застраховане, застрахователните компании следваше да приемат вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори. Правилата уреждат процедурите, по които застрахователят приема претенциите по застрахователните договори, събира доказателствата за установяване на техните основания и размер, извършва оценка на причинените вреди, определя размерите на обезщетенията, извършва разплащанията с потребителите и разглежда жалби, подадени от тях.
Правилата не могат да противоречат на закона и трябва да гарантират правата на потребителите за бързо, прозрачно и справедливо уреждане на техните претенции. Правилата са публични. Застрахователят ги публикува на страницата си в Интернет и осигурява безплатно достъп до тях в местата, където извършва дейност.
Надяваме се, Комисията за Финансов Надзор да оповести кои Застрахователи са представили тези правила, а тези които не са ги представили дали са били санкционирани.
Българинът като цяло не знае своите права – като потребител, като пациент, като ползвател на застрахователни услуги. Това допринася много за некоректността на застрахователите. Надяваме се, че правилата за уреждане на претенции по застрахователни договори ще подобрят работата на отделите \\\”Ликвидация на щети\\\”. Застраховането е дългосрочен бизнес и ако днес ощетиш с неплащане, със забавено плащане или с недостатъчно плащане своите клиенти, то утре те ще сменят своя застраховател. В новата стопанска история вече видяхме какво се случи с некоректни Застрахователни компании, но това е във вреда на целия застрахователен бизнес. Неплащането от един застраховател уронва доверието в целия бранш. И не случайно България е на последните места в Европа по размер на сключени застраховки на глава от населението.
Пътят на българското частно застраховане е изключително интересен и драматичен – през първите пионери \\\”България\\\”, \\\”Орел\\\”, през силовите застрахователи – ВИС, SIC, Аполо и Болкан, през държавното лицензиране, през отнемането на лицензите на Юпитер и Европа, за да стигнем през 2006 г с 21 общозастрахователни компании и 12 животозастрахователни и премиен приход от близо 1 милиард лева. Но на прага на Европейския съюз Застрахователите е необходимо да са наясно, че отминава времето на протакането, на неплащането, защото конкуренцията се засилва и в България вече стъпват Европейските застрахователи със своите корпоративни практики и стандарти за обслужване.
