С шефа на Българската асоциация на застраховани и пострадали в катастрофи Владимир ТОДОРОВ разговаря Анна Заркова
– Г-н Тодоров, 10-ина дни минаха, откакто транспортният министър направи първото обаждане на отворения от вас телефон за пострадали от катастрофи. Звънят ли ви вече за помощ?
– Десетки хора се обаждат всекидневно. Повечето се интересуват какви права имат, след като са пострадали от катастрофи. Номерът 070017112 бързо доби популярност от плаката, който “Български пощи” разпратиха до 3700 пощенски клона. А претърпелите пътни произшествия у нас са много. Годишно в България стават около 90 000 катастрофи, около 10 000 са тежки, 1000 души загиват в тях, над 9000 са ранените.
– Кой е от ваша страна на телефона, когато някой ви потърси за консултация?
– Юристи и психолози от “Българско аналитично пространство”. Обаждането е на цената на градски разговор.
– Когато катастрофира, човек е шокиран, негов близък може да е убит… Каква помощ може да получи от вашия психолог?
– След катастрофа хората изживяват т.нар. посттравматичен стрес. Малцина си дават сметка, че се нуждаят от лечение. Нашите психолози разговарят с тях по телефона и ги насочват към специалисти за терапия на живо. Стресът има различни проявления, не само загуба на сън и апетит. Една жена сподели, че има натрапчиви сънища след ПТП. Едно момиче години наред, след като било леко ранено, отказвало да се качи в автомобил. А един пешеходец, ударен от кола на тротоара, беше развил страх от улицата, вървеше плътно до сградите, боеше се да пресича.
– А какви юридически съвети давате на катастрофиралите?
– Повечето от катастрофиралите не знаят какво става в образуваното по техния случай дознание, не знаят какви документи да съберат, как да комуникират със застрахователя, за да им се изплати “Гражданската отговорност”. “Аз съм 20 дни вече в болница – казва някой, – а МВР не ме търси. Има тук задкулисна история, искат да оневинят другия шофьор.” Ние обясняваме, че дознателят трябва да проведе един разпит, но той го прави обикновено, когато изпишат ранения. Ключовият момент в такова разследване е автотехническата експертиза за механизма на катастрофата – коя кола къде се е намирала, с каква скорост се е движила и т.н. Срокът на разследването е до 6 месеца, няма защо човек да се нервира и да очаква, че на втората седмица всичко ще е ясно. Раненият казва: “Минах на червено и той ме удари, какво толкова?” Но за минаването на червено трябва да се намерят свидетели, да се получи справка за светофара… Най-важното за пострадалия е да събере документи: медицински и протокол от ПТП. Така преписката се окомплектова и се внася при застрахователя, но след като е установена вината. Пострадалите не знаят, че на края на дознанието имат право да се запознаят с материалите – с разпитите на свидетели и т.н. Могат и да поискат нова експертиза. И най-важното: трябва да са наясно, че за тия процедури има 5-годишна давност, тя ако се пропусне – край.
– Вярно ли е, че вие съветвате пострадалите в катастрофи да пожелаят да се прекрати дознанието?
– Такъв съвет даваме, когато в ПТП-то няма загинал, а само пострадал. Той може да каже, че иска да води наказателно дело или че иска дознанието да се прекрати. И в двата варианта виновникът ще бъде наказан с глоба. Само че в първия вариант това ще стане след 6-месечно дознание, а във втория – делото ще влезе в съдебна фаза и може с години да се протака. Докато делото виси, застрахователят не плаща. Той иска да види документ за виновен водач. За него е все едно дали това ще е съдебен акт, или административно решение от КАТ. Но на пострадалия не му е все едно кога ще си получи парите – дали след 6 месеца, когато още му трябват за лечение, или след 2 години, когато е изтърпял всички адвокатски хватки – разболяване и неявяване на свидетели, отлагане на заседания и т.н. Понякога наказателни дела се точат 5 години и давността за обезщетение изтича.
– Вие вероятно следите по сигнали някои безобразни дела, които са наказание не за виновния, а за пострадалия?
– О, да. Ето казус: пиян шофьор без книжка, която му е отнета за провинения, убива двама служители на БТК, докато поставят кабели. Виновникът е местният бабаит, наричат го Лонгара – рецидивист, съден за рекет, за отвличания…Но за катастрофата Врачанският съд му дава условна присъда. Друг казус: шофьор убива 18-годишно момче на пешеходна пътека в Несебър. И пак – условна присъда. Адвокатът се спазарява с прокурора и делото не влиза в съда изобщо… Съдебната система е длъжник на жертвите от катастрофи. Има един невероятен анахронизъм в нашето законодателство. Блъскат се две коли, няма пострадали, но ако материалните щети са по-големи от 10 минимални работни заплати, т.е. от 2400 лв., прокуратурата е длъжна да повдигне обвинение.
– И какво от това?
– Ами ето какво: шофьорът, който е строшил, без да ще, два стопа, става обвиняем също като пияния, който е смачкал човек на пешеходна пътека и е избягал. И двамата ги третират като престъпници – еднакво. Защото стоповете на мерцедеса струват 2400 лв. Нищо, че тия щети са покрити от каското или “Гражданската отговорност” на шофьора. И че шофьорът, който не е спазил дистанция, не е убиец, нали така?…
– Ще му трябва добър адвокат.
– Има и некомпетентни адвокати. Те обещават: ще му вземем на виновния шофьор и ризата от гърба! Но как? Пострадалите не знаят, че обезщетение може да се търси или от виновния, или от неговия застраховател. Обезщетението от застрахователя включва и медицински разноски, и неимуществени вреди от болки и страдания, и пропуснати ползи от болничен престой. И е много по-лесно да вземеш пари от някоя застрахователна компания, отколкото от някой шофьор на камион, който те е блъснал, ти си го осъдил на 10 000 лева примерно, но той казва: “Нямам” и иди го търси…
– Но препатилите на пътя си патят и от застрахователи.
– Да. Някои застрахователи не са коректни, разтеглят процедурите нарочно, докато на пострадалите им писне да си търсят правата или изпускат скроковете. Има компании, които оценяват живота на българите обидно ниско. Според тях един автомобил среден клас струва повече от човешкия живот. Има диспропорция в цените. В България 16 компании продават “Гражданска отговорност”, но за една счупена ръка едната ще ти плати 500 лв., друга – 3000. Има две компании, които са готови за един смачкан джип да платят 50 000 лева, а за “болки и страдания” – нищо. “Ще се съдим”, казват. В други държави обезщетенията от застрахователите са достатъчни за цял живот на инвалид от пътно произшествие. Тук такъв човек получава около 50 000 лева. Ако нещастието го е постигнало млад, докога ще му стигне тази сума? А има и застрахователи, които се опитват с най-различни трикове да не плащат.
– Кои са триковете на стиснатите застрахователи?
-Дават списък с 30 документа на пострадалия и казват: Набави ги! Става дума за медицински, рентгенови снимки, бележки от прокуратура и полиция, а сроковете на разследване от него не зависят. Или пък искат свидетели, каквито няма, защото инцидентът е станал на тъмна уличка. Общинска застрахователна компания 4 години отказваше да плати на момиче в кома след катастрофа. Искаха то лично да подпише искането за обещетение, макар родителите да бяха настойници със съдебно решение. Накрая призовахме по Нова тв лицензът на тази компания да се отнеме и така се реши проблемът.
– Вие самият страдал ли сте някога от катастрофа? Откъде у един бивш застраховател, специализирал в САЩ, такава всеотдайност към жертвите на войната по пътищата в България?
– Баща ми е инвалид от катастрофа. Знам от опит, че когато животът ти виси на косъм, ставаш много близък с Бог. А точно в тия моменти имаш нужда и от помощта на компетентни хора.
