Каквото ни е мисленето, такова ни е обществото
Златина Стоянова е един от мениджърите на Българската асоциация на пострадали при катастрофи.
– Г-жо Стоянова, тези дни българското общество бе потресено от поредица кървави катастрофи. Едната бе предизвикана от пиян шофьор на такси, който смаза 11 невинни и уби на място една жена. Вчера пък петима младежи загинаха нелепо заради висока скорост и демонстративно самочувствие. Как вашата организация помага в такива случаи на близките на жертвите?
Предимно с консултации за правата на пострадалите. Много малко хора знаят как да се справят в тежката ситуация след преживяното, по време на т.нар. досъдебно производство. Започва разследване, експертизи, протоколи за огледи, съдебно-медицинска експертиза на пострадалите, автотехническа такава на колите и др., които имат за цел да изяснят как точно е станал пътният инцидент и чия е вината за него. Също така и какъв е размерът на нанесените вреди. Ние помагаме всичко това да бъде разяснено на пострадалите, обясняваме им също колко време ще им отнеме, какво следва и
какви искания могат да предявят и евентуалните изходи от делата.
Малцина са наясно с тези процедури и живеят с представите, че едно такова разследване ще приключи за няколко дни. За съжаление минималният срок на тези разследвания е два месеца. Малко хора са подготвени за това. Има случаи, когато процедурите се проточват до цяла година, та и отгоре – връщат се за доразследване, докато се изясни цялата картина. Понякога консултациите по телефона, които правим, се оказват повече предпочитани.
– Как хората научават за вас, за да се обърнат за съдействие?
– В повечето случаи разчитаме на информацията от човек на човек. Имаме и сайт, който поддържаме с тези цели. Много ни помагат и партньорите, с които работим от години – Българският червен кръст, Пътна полиция и др. институции ни препоръчват непрекъснато, за което сме им благодарни. И на практика така стигаме до много нуждаещи се хора.
– Можете ли да кажете по колко човека на година се обръщат към вас?
– Не сме правили все още такава статистика, но стотици пострадали или близките на жертви в катастрофи ни търсят. Те се обръщат към нас по-скоро за психологическа подкрепа – да ни разкажат, да потърсят подкрепа, да се информират за сроковете, в които се задвижват съдебните процедури. В немалко от случаите те се оказват подведени от техни близки с невярна информация. Ние им разясняваме всичко в детайли.
– Според вашите анализи катастрофите тази година повече ли са от предходните или по-малко?
– Тенденцията от началото на тази година е към намаляване на катастрофите, при които има загинали хора. Например до 11 юли т.г. жертвите на ПТП са 263, но знаете, че през последните дни за съжаление имаме поредица от черни пътни инциденти. Миналата година за този период за загинали 601 наши сънародници, през 2011 г. броят им е 657, а предишната година – 776. Всъщност всяка година най-много и кървави катастрофи стават точно по това време, в този отпускарски сезон, когато хората потеглят за своят летен отдих и когато за съжаление заедно с грижите се отърсват и от своите отговорности. А това на пътя е фатално. Много наши сънародници пият и карат, не спазват правилата за движение по пътищата и т.н.
– Много експерти са категорични, че въпреки намаляването на пътните инциденти от година на година у нас все още жертвите на такива произшествия са повече, отколкото тези в Близкия изток от всекидневни престрелки, защо е така?
– Защото мисленето на повечето българи е такова – настроено на вълна да пренебрегва и погазва правилата. Неразумното поведение на пътя у нас се смята за геройство, за бабаитлък. Вие чувала ли сте досега гражданите открито и настойчиво да са въставали срещу подобни прояви?! Тарикатът у нас се смята за герой, той е въздигнат на почит и власт. Повечето шофиращи са точно такива, те никога не изчакват на светофар, защото бързат да изпреварят всички останали и се изживяват за най-умните и находчивите. За съжаление нашето общество не санкционира публично едно такова поведение. Няма как да искаме до всеки нарушител да има назначен по един контрольор. В края на краищата няма на кого да се сърдим – каквото ни е мисленето, такова ни е обществото. Става въпрос за народопсихология и манталитет. Когато някои сядат да пият алкохол, а после посягат за ключовете от колата, никой край тях не ги спира. Въпреки че всеки, даже тези от компанията му, са застрашени от него. Нямаме нагласата да се грижим за приятелите си, като ги предпазваме от подобна неразумност.
– М.г. вие имахте среща с тогавашния вътрешен министър, на която поискахте пияните шофьори, които са прегазили някого на пътя, да бъдат подвеждани под отговорност като умишлени убийци. Какво стана след тази среща?
– Завишиха предвижданото наказание за такива инциденти в зависимост от количеството погълнат алкохол. Максимумът е 15 години затвор. Но ние смятаме, че е важна превенцията – да се работи за това такива трагедии да не се случват. Нагло е поведението на употребилия алкохол таксиметров шофьор, който се е насвяткал до безобразие, въпреки че си изкарва прехраната с превоз на хора. Ние предложихме преди време такива хора да изтърпяват наказанията си, като работят като санитари – да виждат и обслужват всеки ден хората, които са осакатили. Също така дадохме идея, която се оказа неприемлива за управляващите по нашите географски ширини – младите шофьори да управляват автомобилите си през първите 6 месеца с придружители. Всички са наясно, че те нямат достатъчно опит. Показателна за нас бе реакцията на един от депутатите в предишния парламент, който каза, че е купил модерен мощен автомобил на дъщеря си, за да е по-сигурна на пътя и той няма да си губи времето и да се вози до нея?! Това ще го оставя без коментар.
– Защо според вас властта трудно приема идеи, дошли извън кабинетите?
– Защото очевидно има закостеняло мислене и не е отворена за нови, различни предложения.
– Трябва ли в наказателните процеси срещу шофьорите убийци, които са пили преди това, да бъдат привличани като съучастници и партньорите им по чашка, които не са ги озаптили?
– В катастрофата в Симеоновград, когато пиян младеж уби на място 5-има младежи, под отговорност е подведен и собственикът на колата, който е дал на пияния шофьор ключовете си. Това е съучастничество и след този случай от този прецедент може да се създаде практика.
– Според вас какво е разумното наказание за човек, който е убил на пътя, след като е пил?
– Не зная дали има разумно такова. Трябва да му се отнеме книжката завинаги и да се направи така, че да се промени изцяло досегашният му живот. Дали това ще е в затвор, или в някаква друга институция, където да полага труд за обществото, но трябва да е много отдалечен от начина, по който е свикнал да живее. Според мен това е адекватно наказание.
– А държавата как трябва да помага на жертвите от такива произшествия, след като няма правила, които тя е трябвало да създаде?
– На практика има създадени правила, които са само на хартия, не се прилагат. Затова смятам, че цялото общество трябва да покаже своята нетърпимост към джигитите на пътя. Ще ви разкажа един грозен, ужасен случай, с който се сблъскахме наскоро, за да илюстрирам своята теза по-ярко. При жестока катастрофа две момичета на 13 и 14 г. останаха инвалиди за цял живот. Шофирал е бащата на едното от тези момичета и е бил пиян – с 2,6 промила в кръвта. При разпита на свидетели стана ясно, че този човек, който осакати и собственото си дете, работи като шофьор на линейка?! А неговата тъща, чиито внучки останаха инвалиди, каза: „О, ние знаем, че той пие и кара.” Нямам думи.. Това ли е обществото?!
